За есето или "от опит глава не боли"

Какво си мислите когато чуете думата "есе"? Обзема ли ви желание да оставите всичко, да вземете лист и химикал и да започнете да пишете едно вълнуващо есе? Или просто решавате, че ви се е причуло и бързо си намирате по-полезно занимание? Независимо от отношението ви към есето, в крайна сметка то представлява един опит да напишете мнението си по дадена тема.

Видове есета

Думата "есе" идва от френски (essayer) и означава "да опиташ". Съвсем нормално е, когато се опитваме да направим нещо, да можем да го направим по различни начини.

Най-често срещан тип есета са описателните есета. В тях се представя една теза, която бива подкрепена с различни примери и доказателства. Накрая авторът обобщава есето като отново представя своята гледна точка.

Друг често срещан тип есета са аргументационните есета. В тях авторът представя дадена теза и основните аргументи за и против нея. В заключение, той обяснява защо тезата му е правилна. Разбира се, едно есе не е достатъчно доказателство, че дадена теза е правилна – все пак някои хора биха могли да дадат по-голяма тежест на фактите против тезата.

Друг тип есета са дефиниционните. Както сигурно се досещате, те дават дефиниция на термин или израз, който се разбира по различен начин от различни групи хора. След основната дефиниция, есето представя различни използвания на дадения термин (примерно как се е разбирал в друг исторически период), като в заключение авторът представя правилното според него разбиране на термина.

По-рядко срещани са есетата, в които се сравняват две противоположни идеи. В този тип есета може да не се достигне до някакъв краен резултат, а само да се разгледат противоположните идеи. Това може да не изглежда като вид есе, но нали все пак е "опит"?

Структура

Обикновено всички видове есета имат подобна структура. Първият параграф въвежда читателя в темата по интересен начин. В следващите от два до пет параграфа тезата се доказва чрез различни примери. Важно е параграфите да бъдат свързани помежду си логически. Накрая има един параграф за заключение, в който се сумира цялото есе, като се прави и някакъв извод.

Стил

Когато пишем есе, ние го пишем в някакъв стил. Но в какъв? Това зависи главно от вашата публика. Ако публиката ви се състои от ваши близки приятели, то бихте могли да напишете есето си в забавен и свободен стил. Но ако впечатлението, което ще оставите в публиката си е решаващо за бъдещия ви живот, то сигурно бихте се постарали да го напишете в по-академичен стил.

Идеи

За начало, преди да започнете да пишете, ще трябва да си намерите или измислите интересна тема. Това може да стане по много начини, като например:

• докато четете книга си записвайте интересни цитати и въпроси;
• докато учите за някоя интересна историческа личност или период може да напишете и есе за тях;
• да си намерите интересни сайтове с цитати (примерно: www.brainyquote.com);
• има и много специализирани сайтове с теми за есета (www.goodessaytopics.com).

След това, ако страдате от синдрома на "празния бял лист", може да си напишете бърз план (или мисловна карта) за основните примери, които ще дадете в защита на тезата си.

Остава най-лесната част: да запълните празния бял лист с вашето добре подредено и интересно есе.

"Защото в Калормен те учат да разказваш истории (независимо дали са истински или измислени) точно както английските момчета и момичета ги учат да пишат есета. Има една разлика — всеки иска да чуе разказите на таркаанците, докато аз не познавам някой, който да е поискал да прочете есетата."
от "Брий и неговото момче", Клайв Стейпълс Луис