събота, 29 ноември 2014 г.

Морално ли е човек да бъде богат?

Много пъти в историята, богатите хора са били заклеймявани като зли и безсърдечни хора, които печелят от труда на други хора и се е предлагало богатството им да се отнеме и разпредели между по-бедните. Също така е прието схващането, че истински добрия и скромен човек би трябвало да е беден. Има ли нещо нередно в това някой да е богат?

В едно общество е напълно естествено да има богати и бедни хора, защото всеки човек е различен, има различни умения и следователно - може да печели различно. Разбира се, човек трябва и да е трудолюбив и да може да спестява, за да може въобще да събере някакво богатство. Ако пък го е получил в наследство, то би трябвало да се научи как да го ползва разумно. Така че, само по себе си трупането на богатство не е неморално.

Ако самото богатство не е проблем, тогава проблемът в богатите хора ли е? Патриархът Авраам е бил много богат, но в същото време и праведен човек. В романа си "Никълъс Никълби", Чарлс Дикенс описва богатия Ралф Никълби, който използва богатството си, за да върши зли дела, не обичайки и не помагайки на никой, дори и на най-близките си. Също така, той описва и братята Нед и Чарлс - едни по-различни богати хора, които помагат на близките си, а и на непознати онеправдани хора. Изглежда, че ако човек почне да събира пари по нечестен начин, то той би продължил да бъде нечестен и когато забогатее и обратното: ако е забогатял честно и търпеливо, то той ще използва парите си, помагайки на повече хора.

Андрю Карнеги е известен бизнесмен живял в края на 19 век и началото на 20 век. Роден е в Шотландия, но по време на икономическа криза семейството му се премества в Щатите. Там Карнеги започва работа, за да помага за издръжката на семейството си. По-късно, той спечелва огромно количество пари в стоманената индустрия, защото използва по-евтин начин за произвеждане на стомана, която продава с ниска надценка, печелейки много клиенти. Голяма част от парите, които печели, той дава за строежа на учебни сгради като библиотеки и университети. Според мен, Андрю Карнеги е един пример за успешен бизнесмен.

Много хора смятат, че богатите са лоши и непочтени, но такова обобщение е неправилно. Всъщност, богатството не определя дали някой е добър или лош - то е само средство, с което човек може да покаже какъв е.

петък, 21 ноември 2014 г.

Мисловни карти

Мисловните карти (mind maps) предоставят лесен и удобен начин за организиране на информация. Те се правят бързо, четими са (разбира се, зависи от почерка на този, които ги е писал) и са удобни за измисляне на идеи (brainstorming).

Някои от предимствата на мисловните карти пред други техники за организиране на информация са:
  • Може да организирате идеите си по различни начини;
  • Може да видите връзките между идеите си и да направите нови връзки;
  • Материалът се запомня по-лесно, тъй като използвате и визуалната си памет;
  • Може да добавяте нови идеи навсякъде (за разлика от един списък от точки, където е малко трудно да се добави нова информация към някоя точка).

Как се правят


Когато се прави мисловна карта обикновено се започва като се написва главната идея (тема) в центъра. Най-често всяка идея се огражда с овалче или друга фигура. След това, към главната идея се добавят под-идеи, които се свързват към главната тема с линии. Постепенно се добавят нови идеи, които се свързват с някои от предишните идеи. Не се притеснявайте ако не можете да измислите всички идеи веднага, защото при мисловните карти винаги може да добавите нова идея на всяко ниво като я свържете подходящо към предишните. Ако искате може да ползвате картинки освен текст, за да направите картата по-интересна (и запомняща се).

Картите могат да се правят на лист хартия или на компютър. Има много безплатни програми за целта, които позволяват малко по-лесно изтриване, разместване и реорганизиране на идеите. Картинката в тази статия е правена с онлайн програмата MindMup.

За какво се ползват

Мисловните карти са един доста удобен инструмент за водене на бележки. Като главна идея слагате или заглавието (на книга, урок по история, интересна лекция и много други), или няколко ключови думи, от които се разбира за какво става въпрос. Когато срещнете някоя идея, просто я записвате с няколко думи и се приготвяте за следващата (ако е по време на лекция, бързото писане ще ви е от полза). След като въведете всички бележки, можете да използвате готовата карта за да преразкажете урока, да напишете съчинение или просто за да си припомните основните точки от урока по-късно.
Бележки на тема "Венеция"

Въпреки че се използват главно за водене на бележки, мисловните карти могат да се ползват успешно и за създаване на общ план за есе, статия или дори книга. Когато правите такъв тип карта е добре да записвате и най-простичките си идеи, защото те могат да доведат до някоя по-добра идея, а нищо не ви струва да ги зачеркнете, ако нищо не произлезе от тях.

Мисловните карти също се използват и за генериране на идеи (понякога и от групи). В такъв случай е добре да записвате всички идеи, които ви идват наум. Така ще съберете много идеи, разширяващи началната, с надежда че някоя от тях ще помогне за решаване на проблема.

А сега не ми остава нищо друго, освен да ви предложа да опитате да си направите мисловна карта по време на следващия ви урок или докато четете следващата си книга.

четвъртък, 13 ноември 2014 г.

Леонардо да Винчи

Леонардо да Винчи е една от великите личности живели по времето на Ренесанса. Въпреки че е известен предимно като художник и изобретател, той се е интересувал от всякакви теми – от анатомия до машиностроене. Той е много добър пример за т. нар. ренесансов човек – човек, който се интересува от много теми и се развива в много области. Най-известната му творба е картината "Мона Лиза", на която посветил няколко години от живота си.

Леонардо е роден в градчето Винчи през 1452 г. при не много известни обстоятелства. Баща му, Сер Пиеро, е бил местен нотариус и е имал 11 деца. Леонардо бил обучаван от баща си, който забелязал творческия му талант от доста ранна възраст. На 12 години Леонардо започва да учи при известния художник Андреа дел Веронико, след като семейството му се премества във Флоренция. След известно време на Леонардо е възложено да дорисува част от картина, задача, която той извършва толкова добре, че учителят му казва че "никога повече няма да докосва четката". По-късно му е възложена задача от богатото семейство на Медичите. Той не успява да я завърши навреме, защото иска да я направи перфектно, и задачата е дадена на друг.

През 1482 г. Леонардо да Винчи е изпратен в Милано и остава там. По онова време в Милано инженерната мисъл била на почит и затова Леонардо започва да учи и експериментира. Същевременно той пише писмо на тамошния патрон (спонсор) на художници, инженери и поети, Лудовико Моро, че би желал да предложи услугите си за разработването на военна техника. Скоро е поканен да стане част от инженерите под покровителството на Моро и започва да прави чертежи на машини за него, от които само няколко биват реализирани. Освен чертежите, през този период създава и някои от най-известните си картини като "Тайната вечеря" и "Дамата с хермелина". Въпреки успеха си, Леонардо скоро трябва да напусне Милано, защото градът е нападнат и превзет от французите.

"Тайната вечеря"
След няколко години Леонардо е поканен обратно в Милано от Шарл д'Амброаз, френският наместник. Там той се занимава с анатомия и рисуване, и е известен като голям майстор художник. Скоро след това швейцарците превземат Милано отново, а Леонардо отива в Рим, където рисува най-великата си творба "Мона Лиза". Когато я завършва патронът му умира и Леонардо остава без издръжка.

Тогава е поканен от френския крал Франсоа I във Франция, където е почитан като велик художник и изобретател. Живее около три години в имението Кло Люсе като продължава да работи дори с парализирана дясна ръка. Умира през 1519 г.

Летяща машина,
предложена от Леонардо
През целия си живот Леонардо е изписал огромно количество работни тетрадки. Те са изпълнени със скици на картини (някои незавършени), разнообразни изобретения, множество бележки на всякакви теми и чертежи около тях, с които илюстрирал мисълта си. Повечето от бележките му са написани огледално, може би, за да скрие съдържанието им от чужди лица. Тези тетрадки са пълни с практични и не дотам практични изобретения като танкове, музикални инструменти, парашути и летящи машини.

Леонардо да Винчи бил един велик учен и художник. Той е имал знаменити идеи, но не ги е предал на никой (тетрадките му не са били предназначени за публикуване). Ако беше предал знанията си на други, може би част от идеите му щяха да бъдат реализирани още преди пет века.

сряда, 5 ноември 2014 г.

Организирай и владей

Ако не организирате времето си, то най-вероятно ще се чувствате изморени или ще сте заети до "късна доба".  Също така, ако не планирате как да използвате времето, което имате, е доста вероятно да си го загубите в странични занимания. Времето е най-ценния ви ресурс, защото е невъзвръщаемо. Така че, не е добра идея да се пилее и губи.

Формата


За да организирате времето си, ви трябва форма за записване на задачи. Най-простичкият вариант е да съставите списък със задачи (може да добавите кутийки за означаване, че дадена задача е изпълнена). Друг тип е почасовото разпределение, което представлява списък от задачи с начален и краен час. Ако за една задача се забавите, то ще трябва да компенсирате загубата свършвайки друга задача по-бързо. Има и кръстоска между двата типа: списък със задачи и времето за изпълнението им. За разлика от почасовото разпределение, при него задачите могат да се разместват.

Изборът на форма зависи от това дали знаете приблизително колко време ще отнеме една задача, и от това дали трябва да можете да размествате задачите си. Препоръчително е да не може да ги размествате, а да правите най-трудните в началото, но понякога това може да се окаже невъзможно. Ще е добре ако определяте време за всяка задача, особено ако се разсейвате често. Независимо от това коя форма сте избрали, винаги е по-добре ако първо свършите задачите си, а после правите всичко останало (знам.. винаги може да се случи нещо неочаквано и мистериозно).

След като имате форма за организиране на времето, остава най-лесната част: да се измислят задачите. Една задача може да представлява всяко изпълнимо действие: работа, излизане в парка, учене по предмет, разговор с приятел, игра... Ако дадена задача отнема твърде много време, то трябва да се запитате "Важна ли е тази задача?" и "Трябва ли й толкова много време?"; ако е маловажна или може да се скъси, то просто ще трябва да я направите по-бързо ако имате други по-важни задачи.

Запушване на дупките


Без значение каква е формата, която ползвате (аз ползвам две, но и за мен се отнася), винаги има разни "дупки" за запълване. "Дупките" са дейности, през които времето просто "си изтича". Най-често срещани "дупки" са игрите и чатенето, но може за вас такива да са и други действия (телевизия, социални мрежи и други). За да се запушат тези "дупки", трябва да се планира време и за тях (което постепенно се намалява).

На практика


Формата може да съществува в два варианта: хартиен и електронен.

Хартиеният вариант е винаги подръка и в него може лесно да се впише нова задача с химикал или молив. Можете да си направите форма от всеки бял лист, а има и бележници органайзери, които също вършат добра работа.

Електронният вариант е лесен за пренасяне, дублиране и споделяне. Също така, може да си включите аларма, която да ви предупреди за някоя важна задача. Винаги може да го принтирате, превръщайки го в хартиен вариант. Електронният вариант е удобен ако имате смартфон или друго мобилно устройство.

Друга добра идея за организиране на задачите е вечер да си записвате трите най-важни задачи за следващия ден. По този начин няма никакъв шанс да ги изпуснете.

Ако искате да сте организирани и да можете да свършите повече работа, опитайте се да приложите някоя техника за разпределяне на времето поне за около месец. Резултатите сигурно ще ви изненадат.

“Душата на ленивия желае и няма,
А душата на трудолюбивите ще се насити.„
 
Притчи 13:4