неделя, 1 ноември 2015 г.

Чиракуването

Преди време ви бях споделил, че по-интересно се учи, когато практикувате това, което учите. Освен това, обучението може да е много по-целенасочено ако се обучавате при човек, който разбира от областта, от която се интересувате.

Исторически, чиракуването е било често срещан начин за обучение. По време на Възраждането, много деца били изпращани да учат занаят при известни майстори и търговци. В "Записки по българските въстания", Захари Стоянов описва своето чиракуване при един майстор абаджия. Чиракът обикновено метял, чистил, разнасял поръчки, носил вода, бил "момче за всичко" и междувременно учел занаята поне няколко години. Ако бил трудолюбив и схващал занаята, след няколко години го повишавали в калфа, а след още няколко, можел да бъде избран и за майстор.

Един интересен пример за модела на чиракуването виждаме в живота на Никола Фичев (1800 - 1881 г.). Кольо Фичето става чирак на десетгодишна възраст, а след 7 години става калфа. За времето докато бил калфа, Дабко Уста-Генчов (неговия първи биограф) отбелязва, че "в работата си той е бил много точен, акуратен и изработените предмети го издавали за един вещ майстор-дюлгерин". През следващите 16 години, той се учил на строителство и архитектура от различни майстори, които му предавали своя опит. Също така, придобил много практически умения и научил три чужди езика по време на работата си по различните строежи, в които участвал. Десет години след като станал майстор, той вече организирал работата по няколко проекта едновременно. За да се справи с всички строежи, той имал няколко екипа, ръководени от други майстори, обучени от него.
* * *

През 21-ви век, чиракуването не е напълно изчезнало и все още дава добри резултати. През лятото имах възможност да бъда на стаж в една бързоразвиваща се българска софтуерна фирма. Работих по истински проекти (макар и вътрешни) и преминах през няколко важни обучения. Правех доста проучвания, преди реално да започна работа по даден проект.

Менторът ми ме напътстваше през цялото време, даваше ми ценни съвети по време на код-ревютата, даваше ми интересни примери за ползването на шаблоните, които изучавах. Също така ме запозна със съвременни организационни методи като Kanban и Scrum. Беше ми много полезно и интересно да се уча от професионалисти. Колегите ми работеха по интересни проекти, a понякога след работа играехме футбол. Другото лято продължаваме…

Ще завърша с това, че стажът е полезен по много начини за:
  • Стажанта, тъй като той се научава да поема отговорност, да работи, да си организира времето и още куп други полезни умения. Освен това, той не живее с притеснение за бъдещето, защото е имал възможност да види отблизо и се потопи в работната атмосфера.
  • Фирмата, която може да обучи хора на необходимите умения. Разбира се, важно е да има добри ментори, които да помогнат на стажантите да развият способностите си, като междувременно им предават и ентусиазма си.
  • Родителите, които (както казва майка ми) се радват, че децата им са се превърнали в млади хора, на които може да се разчита.


А да, да не забравя... по време на стажа не се налагаше да мета, да нося кобилици с вода, или пък да купувам халва и трици. :)

събота, 2 май 2015 г.

Литературен подход към историята

Изучаването на историята е трудно занимание или поне е такова, когато се използват учебни материали пълни със сухи факти и картинки. Такъв начин на учене прилича на опит да запомните имената на хората от квартала използвайки телефонен указател.

Има и един по-приятен начин за изучаването на история. Той включва четене на подходящи литературни произведения, исторически романи, биографии и пътеписи свързани с изучавания период и страна, които правят ученето интересно. Това е така наречения „литературен подход“ за изучаване на история.

Книгите, които се използват при този подход, правят историята да „оживее“, така че читателят да усети какъв е бил живота в миналото, как са мислили хората, срещу какво са се борили, какво ги е вълнувало. Те са добър начин за изучаване на историята, географията и културата на дадена страна. Когато се четат няколко книги свързани с едно и също място или период, човек започва да създава връзки между събитията, за които чете, като така ги разбира и запомня по-добре.

Замисляли ли сте се, че си спомняте много детайли от книги, които сте чели като деца? Това е така, защото е по-лесно да се запомнят факти и личности, които са в контекста на някоя интересна история.

В учебниците информацията е доста сбита и съдържа много имена, цифри и дати. Само че, тези факти са дадени без контекст, без история и драма, които да ги направят интересни и вълнуващи. Форматът на учебниците е удобен за бързо и повърхностно запознаване с даден период, личност или събитие, но често тези знания се загубват в безбрежното море на мисълта. В сравнение, когато четем интересна историческа книга, ние „сме там“, радваме се на победите, скърбим за загубите, възхищаваме се на смелите, ядосваме се на предателите. Също така, когато се четат на глас, тези книги могат да предизвикат интересни разговори.

Например, когато се изучават българските въстанията от втората половина на 19 век, учебникът би дал обща информация за събитията и организаторите. Но пък една книга, като „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, дава много повече информация за времето, нравите, бита на хората, за самото организиране и провеждане на въстанията, за проблемите, с които са се сблъсквали революционерите, за страха на обикновените българи и за много други детайли, които разказват една последователна и доста интересна история.

Според мен, когато човек се запознава с някой исторически период, е добре първо да мине през някой учебник набързо, само за да запомни най-важните факти, а след това да прочете книгите за този период. По този начин той ще има обща представа за събитията, преди да се потопи в книгите. Ако пък се запали да научи повече по някоя тема, винаги може да намери и статии от енциклопедии, за да задълбочи знанията си.

В раздела "Исторически книги" може да намерите списък с книги, свързани с българската история.

вторник, 17 март 2015 г.

За есето или "от опит глава не боли"

Какво си мислите когато чуете думата "есе"? Обзема ли ви желание да оставите всичко, да вземете лист и химикал и да започнете да пишете едно вълнуващо есе? Или просто решавате, че ви се е причуло и бързо си намирате по-полезно занимание? Независимо от отношението ви към есето, в крайна сметка то представлява един опит да напишете мнението си по дадена тема.

Видове есета


Думата "есе" идва от френски (essayer) и означава "да опиташ". Съвсем нормално е, когато се опитваме да направим нещо, да можем да го направим по различни начини.

Най-често срещан тип есета са описателните есета. В тях се представя една теза, която бива подкрепена с различни примери и доказателства. Накрая авторът обобщава есето като отново представя своята гледна точка.

Друг често срещан тип есета са аргументационните есета. В тях авторът представя дадена теза и основните аргументи за и против нея. В заключение, той обяснява защо тезата му е правилна. Разбира се, едно есе не е достатъчно доказателство, че дадена теза е правилна – все пак някои хора биха могли да дадат по-голяма тежест на фактите против тезата.

Друг тип есета са дефиниционните. Както сигурно се досещате, те дават дефиниция на термин или израз, който се разбира по различен начин от различни групи хора. След основната дефиниция, есето представя различни използвания на дадения термин (примерно как се е разбирал в друг исторически период), като в заключение авторът представя правилното според него разбиране на термина.

По-рядко срещани са есетата, в които се сравняват две противоположни идеи. В този тип есета може да не се достигне до някакъв краен резултат, а само да се разгледат противоположните идеи. Това може да не изглежда като вид есе, но нали все пак е "опит"?

Структура


Обикновено всички видове есета имат подобна структура. Първият параграф въвежда читателя в темата по интересен начин. В следващите от два до пет параграфа тезата се доказва чрез различни примери. Важно е параграфите да бъдат свързани помежду си логически. Накрая има един параграф за заключение, в който се сумира цялото есе, като се прави и някакъв извод.

Стил


Когато пишем есе, ние го пишем в някакъв стил. Но в какъв? Това зависи главно от вашата публика. Ако публиката ви се състои от ваши близки приятели, то бихте могли да напишете есето си в забавен и свободен стил. Но ако впечатлението, което ще оставите в публиката си е решаващо за бъдещия ви живот, то сигурно бихте се постарали да го напишете в по-академичен стил.

Идеи


За начало, преди да започнете да пишете, ще трябва да си намерите или измислите интересна тема. Това може да стане по много начини, като например:

  • докато четете книга си записвайте интересни цитати и въпроси;
  • докато учите за някоя интересна историческа личност или период може да напишете и есе за тях;
  • да си намерите интересни сайтове с цитати (примерно: www.brainyquote.com);
  • има и много специализирани сайтове с теми за есета (www.goodessaytopics.com).
След това, ако страдате от синдрома на "празния бял лист", може да си напишете бърз план (или мисловна карта) за основните примери, които ще дадете в защита на тезата си.

Остава най-лесната част: да запълните празния бял лист с вашето добре подредено и интересно есе.


"Защото в Калормен те учат да разказваш истории (независимо дали са истински или измислени) точно както английските момчета и момичета ги учат да пишат есета. Има една разлика — всеки иска да чуе разказите на таркаанците, докато аз не познавам някой, който да е поискал да прочете есетата."
от "Брий и неговото момче", Клайв Стейпълс Луис

сряда, 25 февруари 2015 г.

Екип по програмиране

Днес ще ви разкажа за един проект, който започнахме миналата година с няколко мои приятели домашни ученици. Всъщност всичко започна като идея да направим уроци по програмиране за деца. Започнахме да се чуваме веднъж седмично по скайп и да изучаваме популярните web езици: HTML, CSS и Javascript.

В началото беше трудно, защото колкото и лесни примери да давах, всичко беше ново и не съвсем лесно за разбиране. Започнах със споделяне на екрана през join.me, като показвах какво правя и останалите пробваха да направят същото и да го тестват в техния уеб браузър. В началото мама се включваше в уроците, но след това само обсъждах с нея следващите уроци и задачи.

Първото препятствие, което срещнах беше, че ако само показвах и разказвах поредната тема и обяснявах как работи примера, почти никой от групата не разбираше. Тогава потърсих някаква онлайн система, в която всеки да може да редактира кода си и останалите да го виждат веднага. Спрях се на jsbin.com. Започнах да давам малки задачи и да помагам на всеки, който закъса, да задавам насочващи въпроси докато всички разберат и направят работещ код.

Постепенно моите приятели започнаха да научават основните понятия в изучаваните езици. Някои се отказаха още в началото, като се разбрахме, че ако решат отново да опитат, ще направим втора серия от уроци. Целта на това обучение беше да направим малък екип по програмиране, който да разработи различни образователни игри.

В програмирането има една особеност - ученето наизуст на една програма не е начина, по който някой може да се научи да програмира. Необходимо е да се разберат основните елементи (променливи, оператори, команди), след което да се усвои умението една голяма задача да се разделя на под-задачи, които да се реализират по-лесно. Програмирането изисква комбинирането на много знания. Разбира се, има и неща, които е добре да бъдат запомнени, но те винаги може да бъдат проверени в интернет.

От опит знаем, че е много по-интересно да се учи, ако едновременно с това се прави и проект (в нашия случай: игра). В края на миналата година, след като вече бяхме понаучили доста неща, решихме да направим една образователна игра за по-малки деца: "Познай посоката". В нея едно човече се движи в мрежа от квадратчета в зависимост от дадена инструкция като "Отиди 5 стъпки на североизток". Тези инструкции се генерират случайно от програмата по такъв начин, че човечето да не излиза от мрежата. Ако човечето бъде преместено на правилната позиция, потребителя получава 10 точки, а иначе губи 5 точки.



Избрахме HTML редакторa CodeYourCloud, който има възможност за редактиране на един и същ код от много потребители и предоставя бърз преглед на получената уеб страница. Този онлайн редактор работи с Google Drive услугата, така че има предостатъчно място за кода, който ще решим да напишем в бъдеще.

Сега играта вече е завършена. Това е първата игра на нашия малък екип: Марти, Анди и Сами. Искам да им благодаря за упоритостта и ентусиазма, с които посрещат моите задачи! Надявам се, в скоро време да е готова и следващата ни игра, но засега ще я запазя в тайна.

понеделник, 16 февруари 2015 г.

Защо различните видове заеми имат различна лихва?

Винаги когато някой взима заем от банка, той е задължен да го изплати в определен срок заедно с лихвата. Така че, той би искал да вземе заем с възможно най-ниска лихва. В тази статия ще разгледам защо различните заеми имат различна лихва.

Какво всъщност представлява лихвата? Това е цената за използване на пари (ресурси). За този, който спестява, лихвата е плащането, което той получава, за това че се отказва да ползва парите си сега. За взимащия заем, лихвата е цената, която той плаща, за да може да използва дадената сума сега с надежда да направи печалба в бъдеще.

За изчислението на лихвата за даден заем, може да се използва формулата за т.нар. проста лихва: 
Крайна сума = Начална стойност + Начална стойност * Лихвен процент * Време
където:
  • Начална стойност е  началната сума взета назаем;
  • Лихвен процент - лихвения процент на заема;
  • Време - броя на периодите от време, за които се изплаща заема.
Например, ако се вземе едногодишен заем от 1000 лв. с 10% лихва на година, то крайната сума , която трябва да се изплати е: 
Крайна сума = 1000 + 1000 * 0.10 * 1 = 1000 + 100 = 1100 лв.
Има и друг вид лихва наречена сложна лихва. При нея се взима предвид и лихвата върху лихвата, която вече е събрана.

Лихвата при заемите се определя главно от следните фактори:
  • риска, че заемодателя няма да получи парите си обратно (риск от неизпълнение),
  • риска, че парите които той би получил ще са изгубили стойността си поради инфлация (инфлационен риск).
В таблицата са показани лихвите по различни видове заеми, които събрах от сайтовете moitepari.bg и bankrate.com:


Вид кредит Лихва (moitepari.bg) Лихва (bankrate.com)
Ипотечен кредит с пълна отговорност
5.80 - 7.80%
3.00 - 4.90%
Ипотечен кредит с ограничена отговорност
8.20 - 14.30%
-
Кредитни карти
15 - 20%
11.20 - 15.10%
Коли на изплащане
4.90 - 10.95%
2.50 - 3.10%
Бързи кредити
35 - 45%
-
Студентски кредити
7 - 15%
4 - 7%

Лихвата при различните видове заеми е различна, защото риска, че парите ще останат неплатени е различен. Ако заема е с ипотека от някакъв тип (ипотечен кредит с пълна отговорност), то заемодателя има възможност да си възвърне поне част от парите като продаде ипотекираното имущество. Както се вижда от таблицата, най-скъпите заеми са бързите кредити и кредитните карти, при които няма нищо заложено и съответно риска от неизпълнение е висок. Студентските кредити са средно високи, защото има известен риск ако завършилия студент не успее да си намери работа и е неспособен да си върне заема.

Краткото ми изследване по въпроса показва, че лихвите се определят от риска да не бъдат платени, и че трябва да се внимава когато се взима заем. Разбира се, най-добре е човек да не взима назаем, а да спестява, за да има пари да постигне целите си.

събота, 7 февруари 2015 г.

Златният век по времето на кралица Елизабет I

През втората половина на 16-ти век (1558-1603 г.) във Великобритания настъпва т.нар. "Златен век". Това е времето, през което управлява кралица Елизабет I.

От 1516 г. в Англия царува кралица Мери, която е ревностна католичка и поради това избива множество протестанти, спечелвайки си името "Кървавата Мери". След като се опитва да се омъжи за испанския принц Филип II, англичаните се вдигат на бунт, по политически и религиозни причини, но са спрени. Известно време след това, Мери се разболява и умира и поради липса на други наследници, трона заема кралица Елизабет (нейна полу-сестра).

Тъй като Елизабет е протестантка, тя връща обратно повечето реформи направени от кралица Мери. Също така, помага на Шотландия и на работата на реформатора Джон Нокс. Когато тя се опитва да помогне на холандците да се откъснат от католическа Испания, започва да се усеща напрежение и задаващ се военен конфликт между Испания и Англия.

Има и друга причина за задаващият се конфликт - корабния капитан, и впоследствие пират, Франсис Дрейк започва да ограбва испански кораби, превозващи злато от Централна Америка. Той също така прави и второто околосветско пътешествие, без да знае точния маршрут, използван от Магелан. След като се завръща, той разделя събраното злато по равно с английската кралицата, като златото което той донася на хазната е повече от наличното в нея (като по този начин осигурява златото за "Златния век" :) ).

Въпреки малките (но дразнещи) спънки поради липсата на злато, Филип II, вече крал, започва да строи много кораби, подготвяйки се за нападение на Англия. Независимо от големият им брой, тези кораби имали един съществен недостатък – били бавноподвижни и единствената цел за тях била да стоварят испанската войска на брега. Тази огромна флота била наречена "Непобедимата Армада".


По същото време, и в Англия се подготвят за войната. В корабостроителниците измислят нови модели кораби. Една от най-големите иновации, е начинът за водене на битка – вместо да се доближат до друг кораб, за да се завърже ръкопашен бой, те щели да стрелят отдалеч, за да потопят противниковия кораб. За да се осъществи тази идея, били направени нов вид кораби, които се движели бързо и пренасяли по-лесно зареждащи се оръдия.

Най-накрая, през 1588 г., Испанската Армада потегля към Великобритания. След като достига Ламанша, флотата продължава на север към Холандия, където било планирано да се съберат още войници и кораби. Изпълнявайки този план, испанците губят златната възможност да унищожат цялата английска флота, която по това време се намира в недалечното пристанище в Плимут. Но англичаните не я губят. Те тръгват след "Непобедимата" Армада и започват да потапят всеки кораб, който изостава.

Когато испанците стигат до Холандия, към тях се присъединяват доста по-организирани войски и за английската флота е почти невъзможно да продължи тактиката си. Англичаните решават да запалят няколко кораба и да ги пуснат да плават към испанските кораби. Като ги виждат, всички кораби от Армадата се разпръсват и започват панически да се опитват да се върнат в Испания заобикаляйки Англия от север. Повечето от тях корабокрушират в острите подводни скали на Северно море. От 130 кораба и 55 000 мъже в началото на битката, в Армадата остават само 67 кораба и по-малко от 10 000 човека. Тази битка е най-важната в Англо-испанската война и въпреки че Англия също понася загуби, те не променят особено курса на войната и в крайна сметка Англия я спечелва.


Причините за загубата на Испания не били само в по-добрите кораби на Великобритания, но и в лошата военна тактика на испанския крал. Всякакви отклонения от първоначалния план да отидат в Холандия трябвало да бъдат ръководени лично от Филип II, докато той стоял в двореца си в Испания. Това се случвало във време, през което е нямало телефони, телеграфи или други подобни комуникационни средства, а всички съобщения били пренасяни на коне или кораби. По този начин гордостта на крал Филип II попречила за успеха на експедицията, тъй като, за да могат корабите му да нападнат Плимут и да унищожат цялата английска флота, било необходимо да получат заповед от него. Било практически невъзможно такава заповед да им бъде предадена навреме.

За един златен век не са нужни само злато и военни победи – трябва и културен подем. Този културен подем, наречен по-късно Английски Ренесанс, бил осигурен от хора като Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу, Уилям Бърд и други. Много от техните произведения са популярни и до днес.

Времето на кралица Елизабет I е белязано с бурно развитие на културата, науката, икономиката и военните постижения на Англия. С победата си над Испания, Англия доказва своята независимост и започва да разпростира влиянието си по целия свят чрез новооткритите морски пътища. През този период творят поети, драматурзи и музиканти, които оставят дълбоки следи в историята. Тогава живее и Франсис Бейкън, "бащата на модерната наука", който въвежда научния метод, който използваме и днес. Заради всички тези постижения този исторически период е наречен Златния век на Великобритания.

неделя, 18 януари 2015 г.

Многозадачност – да правим по-малко, докато правим повече

Преведох тази статия от блога the Rebelution, основан от братята Алекс
и Брет Харис. Те са автори на книгата "Правете трудни неща", в която мотивират младите хора да не се примиряват с ниските очаквания на обществото към тях, а да правят трудни и стойностни неща.



За много от нас, правенето на няколко неща едновременно е начин да "убием с един куршум два заека". "Обикновено си свършвам домашното в училище", казва Пиърс Кокс в интервю за списание TIME, "но ако не успея, то като се прибера, докато компютъра ми стартира, бих отворил някоя книга, бих решил някоя задача или бих написал изречение. След това, докато се стартира пощата, ще направя още нещо. В крайна сметка ще си напиша цялото домашно малко по малко".

За съжаление на Пиърс, и други тинейджъри като него, изследванията показват че правенето на няколко задачи едновременно понижава продуктивността на всяка една от тях.

"Хората често се гордеят с умението си да правят много неща едновременно", пише д-р Едуард Холуел в своята книга CrazyBusy ("Много заети"), "но често не правят нито една от техните задачи толкова добре, както ако се фокусират на всяка една от тях поотделно".

Всъщност, едно изследване от 2001 година проведено в Мичиганския университет показва, че 20-40% от продуктивността на даден човек е изядена от "задачосменяне", или времето, което трябва на човек, за да превключи от една задача на друга.

"Когато разделите вниманието си между няколко задачи, всяка от тях губи", казва Лиман Стейл, президент на The Masters Alliance, "Нашето изследване показва кристално ясно, че когато човек прави няколко неща едновременно това не означава, че той върши работата си продуктивно".

Интересно е, че много от нас харесват многозадачността (multitasking), защото това ни дава чувство за контрол и продуктивност. Реално, нашето раздвоено внимание само  прикрива намалената ни ефективност – всъщност живеем в илюзия.

Въпреки, че някои видове многозадачност може да се правят без да намалят продуктивността – например когато задачите са прости и автоматични (като ходенето и дъвченето на дъвка) – повечето видове приличат на това да пуснете два телевизионни сигнала по един и същ кабел. Резултата е картина с шум и не високо качество.

Въпреки това, според списанието Presentations (от октомври 2003) правенето на няколко задачи едновременно е станала толкова основна част от нашата култура, че повечето хора не знаят как да се променят, дори и да разпознават този проблем. Главната причина? "Няма достатъчно време за промяна".

Как би трябвало ние, като млади хора с достатъчно време за промяна, да отговорим на този проблем? Каква е нашата отговорност? Както винаги, първата стъпка е да погледнем какво пише в Библията.

Да работим от сърце


В Колосяни 3:23 апостол Павел пише, "Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за хора". Идеята да сте фокусирани върху точно едно нещо е тайната на истинската продуктивност.

Един начин, по който съм се опитвал да приложа това нещо в живота си е като не оставям моето чат приложение отворено, освен ако няма да си пиша с някой, и като затварям програмата за електронна поща когато пиша нещо сериозно, така че да не се разсейвам от входящи писма.

Обаче, ако проекта е много важен, правя нещо още по-екстремно: затварям всички уеб браузъри, така че да няма абсолютно никакви разсейвания на моя компютър. Когато вярвам, че това което правя е важно, бих искал да съм сигурен че давам най-доброто от себе си – моето пълно внимание.

Разбира се, и аз имам своите възражения. Не винаги искам да затворя напълно връзката си с други хора и информация извън непосредствения ми поглед. Използвайки думите на един друг автор, "Мога да изпусна нещо или някой да изпусне мен. А това би било ужасно, нали?"

Но като затварям чата и закарвам уеб браузъра си в кошчето, разбирам че, това няма да бъде толкова ужасно. Всъщност ще е по-добре, защото там където съм, правейки това, което правя с цялото си сърце, ще съм точно там, където Бог иска да съм аз и моето внимание.

Какво не значи това


Разбира се, това не значи че ние никога не трябва да правим няколко неща едновременно. Тази наша способност е ненадмината от кое да е друго Божие творение. То е един добър дар, но не трябва да се злоупотребява с него.

Трябва да разберем, че и нашето умение да се фокусираме и умението ни да правим повече неща едновременно са изключително ценни. Ние не бихме искали да практикуваме едното, за сметка на другото. За жалост, заетостта в нашата култура, където един работещ сменя задачата си всеки три минути и е прекъсван през две, изглежда че намалява способността ни да се концентрираме. Изследванията показват, че повечето работещи не могат да се фокусират върху една задача за повече от 12 минути.

Разбира се, не трябва да отиваме и в другата крайност и да твърдим, че всяка задача изисква 100% концентрация. Насърчението на апостол Павел в Колосяни идва точно след като той е говорил за взаимоотношенията между съпруга и съпругата в семейството, на бащите към децата им и на слугите към техните господари. С други думи, Павел ни казва да почитаме Бог като даваме подходящо внимание на всичките ни взаимоотношения и задачи.

Ние показваме нашите приоритети в живота чрез фокуса и вниманието, което отдаваме на някои неща. Когато четем Божието слово и сме напълно погълнати от него, ние показваме, че ценим Библията. По същия начин показваме колко вярваме в ценността на работата си и на ученето чрез вниманието, което им даваме.

Нашата задача е да имаме правилни приоритети и да не позволяваме на лудата скорост на съвременната култура да ограби работата ни от вниманието, което заслужава.