Екип по програмиране

Днес ще ви разкажа за един проект, който започнахме миналата година с няколко мои приятели домашни ученици. Всъщност всичко започна като идея да направим уроци по програмиране за деца. Започнахме да се чуваме веднъж седмично по скайп и да изучаваме популярните web езици: HTML, CSS и Javascript.

В началото беше трудно, защото колкото и лесни примери да давах, всичко беше ново и не съвсем лесно за разбиране. Започнах със споделяне на екрана през join.me, като показвах какво правя и останалите пробваха да направят същото и да го тестват в техния уеб браузър. В началото мама се включваше в уроците, но след това само обсъждах с нея следващите уроци и задачи.

Първото препятствие, което срещнах беше, че ако само показвах и разказвах поредната тема и обяснявах как работи примера, почти никой от групата не разбираше. Тогава потърсих някаква онлайн система, в която всеки да може да редактира кода си и останалите да го виждат веднага. Спрях се на jsbin.com. Започнах да давам малки задачи и да помагам на всеки, който закъса, да задавам насочващи въпроси докато всички разберат и направят работещ код.

Постепенно моите приятели започнаха да научават основните понятия в изучаваните езици. Някои се отказаха още в началото, като се разбрахме, че ако решат отново да опитат, ще направим втора серия от уроци. Целта на това обучение беше да направим малък екип по програмиране, който да разработи различни образователни игри.

В програмирането има една особеност - ученето наизуст на една програма не е начина, по който някой може да се научи да програмира. Необходимо е да се разберат основните елементи (променливи, оператори, команди), след което да се усвои умението една голяма задача да се разделя на под-задачи, които да се реализират по-лесно. Програмирането изисква комбинирането на много знания. Разбира се, има и неща, които е добре да бъдат запомнени, но те винаги може да бъдат проверени в интернет.

От опит знаем, че е много по-интересно да се учи, ако едновременно с това се прави и проект (в нашия случай: игра). В края на миналата година, след като вече бяхме понаучили доста неща, решихме да направим една образователна игра за по-малки деца: "Познай посоката". В нея едно човече се движи в мрежа от квадратчета в зависимост от дадена инструкция като "Отиди 5 стъпки на североизток". Тези инструкции се генерират случайно от програмата по такъв начин, че човечето да не излиза от мрежата. Ако човечето бъде преместено на правилната позиция, потребителя получава 10 точки, а иначе губи 5 точки.

Избрахме HTML редакторa CodeYourCloud, който има възможност за редактиране на един и същ код от много потребители и предоставя бърз преглед на получената уеб страница. Този онлайн редактор работи с Google Drive услугата, така че има предостатъчно място за кода, който ще решим да напишем в бъдеще.

Сега играта вече е завършена. Това е първата игра на нашия малък екип: Марти, Анди и Сами. Искам да им благодаря за упоритостта и ентусиазма, с които посрещат моите задачи! Надявам се, в скоро време да е готова и следващата ни игра, но засега ще я запазя в тайна.

Защо различните видове заеми имат различна лихва?

Винаги когато някой взима заем от банка, той е задължен да го изплати в определен срок заедно с лихвата. Така че, той би искал да вземе заем с възможно най-ниска лихва. В тази статия ще разгледам защо различните заеми имат различна лихва.

Какво всъщност представлява лихвата? Това е цената за използване на пари (ресурси). За този, който спестява, лихвата е плащането, което той получава, за това че се отказва да ползва парите си сега. За взимащия заем, лихвата е цената, която той плаща, за да може да използва дадената сума сега с надежда да направи печалба в бъдеще.

За изчислението на лихвата за даден заем, може да се използва формулата за т.нар. проста лихва: 

Крайна сума = Начална стойност + Начална стойност * Лихвен процент * Време

където:

• Начална стойност е  началната сума взета назаем;
• Лихвен процент - лихвения процент на заема;
• Време - броя на периодите от време, за които се изплаща заема.

Например, ако се вземе едногодишен заем от 1000 лв. с 10% лихва на година, то крайната сума , която трябва да се изплати е: 

Крайна сума = 1000 + 1000 * 0.10 * 1 = 1000 + 100 = 1100 лв.

Има и друг вид лихва наречена сложна лихва. При нея се взима предвид и лихвата върху лихвата, която вече е събрана.

Лихвата при заемите се определя главно от следните фактори:

• риска, че заемодателя няма да получи парите си обратно (риск от неизпълнение),
• риска, че парите които той би получил ще са изгубили стойността си поради инфлация (инфлационен риск).

В таблицата са показани лихвите по различни видове заеми, които събрах от сайтовете moitepari.bg и bankrate.com:

Вид кредит	Лихва (moitepari.bg)	Лихва (bankrate.com)
Ипотечен кредит с пълна отговорност	5.80 - 7.80%	3.00 - 4.90%
Ипотечен кредит с ограничена отговорност	8.20 - 14.30%	-
Кредитни карти	15 - 20%	11.20 - 15.10%
Коли на изплащане	4.90 - 10.95%	2.50 - 3.10%
Бързи кредити	35 - 45%	-
Студентски кредити	7 - 15%	4 - 7%

Лихвата при различните видове заеми е различна, защото риска, че парите ще останат неплатени е различен. Ако заема е с ипотека от някакъв тип (ипотечен кредит с пълна отговорност), то заемодателя има възможност да си възвърне поне част от парите като продаде ипотекираното имущество. Както се вижда от таблицата, най-скъпите заеми са бързите кредити и кредитните карти, при които няма нищо заложено и съответно риска от неизпълнение е висок. Студентските кредити са средно високи, защото има известен риск ако завършилия студент не успее да си намери работа и е неспособен да си върне заема.

Краткото ми изследване по въпроса показва, че лихвите се определят от риска да не бъдат платени, и че трябва да се внимава когато се взима заем. Разбира се, най-добре е човек да не взима назаем, а да спестява, за да има пари да постигне целите си.

Златният век по времето на кралица Елизабет I

През втората половина на 16-ти век (1558-1603 г.) във Великобритания настъпва т.нар. "Златен век". Това е времето, през което управлява кралица Елизабет I.

От 1516 г. в Англия царува кралица Мери, която е ревностна католичка и поради това избива множество протестанти, спечелвайки си името "Кървавата Мери". След като се опитва да се омъжи за испанския принц Филип II, англичаните се вдигат на бунт, по политически и религиозни причини, но са спрени. Известно време след това, Мери се разболява и умира и поради липса на други наследници, трона заема кралица Елизабет (нейна полу-сестра).

Тъй като Елизабет е протестантка, тя връща обратно повечето реформи направени от кралица Мери. Също така, помага на Шотландия и на работата на реформатора Джон Нокс. Когато тя се опитва да помогне на холандците да се откъснат от католическа Испания, започва да се усеща напрежение и задаващ се военен конфликт между Испания и Англия.

Има и друга причина за задаващият се конфликт - корабния капитан, и впоследствие пират, Франсис Дрейк започва да ограбва испански кораби, превозващи злато от Централна Америка. Той също така прави и второто околосветско пътешествие, без да знае точния маршрут, използван от Магелан. След като се завръща, той разделя събраното злато по равно с английската кралицата, като златото което той донася на хазната е повече от наличното в нея (като по този начин осигурява златото за "Златния век" :) ).

Въпреки малките (но дразнещи) спънки поради липсата на злато, Филип II, вече крал, започва да строи много кораби, подготвяйки се за нападение на Англия. Независимо от големият им брой, тези кораби имали един съществен недостатък – били бавноподвижни и единствената цел за тях била да стоварят испанската войска на брега. Тази огромна флота била наречена "Непобедимата Армада".

По същото време, и в Англия се подготвят за войната. В корабостроителниците измислят нови модели кораби. Една от най-големите иновации, е начинът за водене на битка – вместо да се доближат до друг кораб, за да се завърже ръкопашен бой, те щели да стрелят отдалеч, за да потопят противниковия кораб. За да се осъществи тази идея, били направени нов вид кораби, които се движели бързо и пренасяли по-лесно зареждащи се оръдия.

Най-накрая, през 1588 г., Испанската Армада потегля към Великобритания. След като достига Ламанша, флотата продължава на север към Холандия, където било планирано да се съберат още войници и кораби. Изпълнявайки този план, испанците губят златната възможност да унищожат цялата английска флота, която по това време се намира в недалечното пристанище в Плимут. Но англичаните не я губят. Те тръгват след "Непобедимата" Армада и започват да потапят всеки кораб, който изостава.

Когато испанците стигат до Холандия, към тях се присъединяват доста по-организирани войски и за английската флота е почти невъзможно да продължи тактиката си. Англичаните решават да запалят няколко кораба и да ги пуснат да плават към испанските кораби. Като ги виждат, всички кораби от Армадата се разпръсват и започват панически да се опитват да се върнат в Испания заобикаляйки Англия от север. Повечето от тях корабокрушират в острите подводни скали на Северно море. От 130 кораба и 55 000 мъже в началото на битката, в Армадата остават само 67 кораба и по-малко от 10 000 човека. Тази битка е най-важната в Англо-испанската война и въпреки че Англия също понася загуби, те не променят особено курса на войната и в крайна сметка Англия я спечелва.

Причините за загубата на Испания не били само в по-добрите кораби на Великобритания, но и в лошата военна тактика на испанския крал. Всякакви отклонения от първоначалния план да отидат в Холандия трябвало да бъдат ръководени лично от Филип II, докато той стоял в двореца си в Испания. Това се случвало във време, през което е нямало телефони, телеграфи или други подобни комуникационни средства, а всички съобщения били пренасяни на коне или кораби. По този начин гордостта на крал Филип II попречила за успеха на експедицията, тъй като, за да могат корабите му да нападнат Плимут и да унищожат цялата английска флота, било необходимо да получат заповед от него. Било практически невъзможно такава заповед да им бъде предадена навреме.

За един златен век не са нужни само злато и военни победи – трябва и културен подем. Този културен подем, наречен по-късно Английски Ренесанс, бил осигурен от хора като Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу, Уилям Бърд и други. Много от техните произведения са популярни и до днес.

Времето на кралица Елизабет I е белязано с бурно развитие на културата, науката, икономиката и военните постижения на Англия. С победата си над Испания, Англия доказва своята независимост и започва да разпростира влиянието си по целия свят чрез новооткритите морски пътища. През този период творят поети, драматурзи и музиканти, които оставят дълбоки следи в историята. Тогава живее и Франсис Бейкън, "бащата на модерната наука", който въвежда научния метод, който използваме и днес. Заради всички тези постижения този исторически период е наречен Златния век на Великобритания.