събота, 2 май 2015 г.

Литературен подход към историята

Изучаването на историята е трудно занимание или поне е такова, когато се използват учебни материали пълни със сухи факти и картинки. Такъв начин на учене прилича на опит да запомните имената на хората от квартала използвайки телефонен указател.

Има и един по-приятен начин за изучаването на история. Той включва четене на подходящи литературни произведения, исторически романи, биографии и пътеписи свързани с изучавания период и страна, които правят ученето интересно. Това е така наречения „литературен подход“ за изучаване на история.

Книгите, които се използват при този подход, правят историята да „оживее“, така че читателят да усети какъв е бил живота в миналото, как са мислили хората, срещу какво са се борили, какво ги е вълнувало. Те са добър начин за изучаване на историята, географията и културата на дадена страна. Когато се четат няколко книги свързани с едно и също място или период, човек започва да създава връзки между събитията, за които чете, като така ги разбира и запомня по-добре.

Замисляли ли сте се, че си спомняте много детайли от книги, които сте чели като деца? Това е така, защото е по-лесно да се запомнят факти и личности, които са в контекста на някоя интересна история.

В учебниците информацията е доста сбита и съдържа много имена, цифри и дати. Само че, тези факти са дадени без контекст, без история и драма, които да ги направят интересни и вълнуващи. Форматът на учебниците е удобен за бързо и повърхностно запознаване с даден период, личност или събитие, но често тези знания се загубват в безбрежното море на мисълта. В сравнение, когато четем интересна историческа книга, ние „сме там“, радваме се на победите, скърбим за загубите, възхищаваме се на смелите, ядосваме се на предателите. Също така, когато се четат на глас, тези книги могат да предизвикат интересни разговори.

Например, когато се изучават българските въстанията от втората половина на 19 век, учебникът би дал обща информация за събитията и организаторите. Но пък една книга, като „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, дава много повече информация за времето, нравите, бита на хората, за самото организиране и провеждане на въстанията, за проблемите, с които са се сблъсквали революционерите, за страха на обикновените българи и за много други детайли, които разказват една последователна и доста интересна история.

Според мен, когато човек се запознава с някой исторически период, е добре първо да мине през някой учебник набързо, само за да запомни най-важните факти, а след това да прочете книгите за този период. По този начин той ще има обща представа за събитията, преди да се потопи в книгите. Ако пък се запали да научи повече по някоя тема, винаги може да намери и статии от енциклопедии, за да задълбочи знанията си.

В раздела "Исторически книги" може да намерите списък с книги, свързани с българската история.