В едно общество е напълно естествено да има богати и бедни хора, защото всеки човек е различен, има различни умения и следователно - може да печели различно. Разбира се, човек трябва и да е трудолюбив и да може да спестява, за да може въобще да събере някакво богатство. Ако пък го е получил в наследство, то би трябвало да се научи как да го ползва разумно. Така че, само по себе си трупането на богатство не е неморално.
Ако самото богатство не е проблем, тогава проблемът в богатите хора ли е? Патриархът Авраам е бил много богат, но в същото време и праведен човек. В романа си "Никълъс Никълби", Чарлс Дикенс описва богатия Ралф Никълби, който използва богатството си, за да върши зли дела, не обичайки и не помагайки на никой, дори и на най-близките си. Също така, той описва и братята Нед и Чарлс - едни по-различни богати хора, които помагат на близките си, а и на непознати онеправдани хора. Изглежда, че ако човек почне да събира пари по нечестен начин, то той би продължил да бъде нечестен и когато забогатее и обратното: ако е забогатял честно и търпеливо, то той ще използва парите си, помагайки на повече хора.

Много хора смятат, че богатите са лоши и непочтени, но такова обобщение е неправилно. Всъщност, богатството не определя дали някой е добър или лош - то е само средство, с което човек може да покаже какъв е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар