Златният век по времето на кралица Елизабет I

През втората половина на 16-ти век (1558-1603 г.) във Великобритания настъпва т.нар. "Златен век". Това е времето, през което управлява кралица Елизабет I.

От 1516 г. в Англия царува кралица Мери, която е ревностна католичка и поради това избива множество протестанти, спечелвайки си името "Кървавата Мери". След като се опитва да се омъжи за испанския принц Филип II, англичаните се вдигат на бунт, по политически и религиозни причини, но са спрени. Известно време след това, Мери се разболява и умира и поради липса на други наследници, трона заема кралица Елизабет (нейна полу-сестра).

Тъй като Елизабет е протестантка, тя връща обратно повечето реформи направени от кралица Мери. Също така, помага на Шотландия и на работата на реформатора Джон Нокс. Когато тя се опитва да помогне на холандците да се откъснат от католическа Испания, започва да се усеща напрежение и задаващ се военен конфликт между Испания и Англия.

Има и друга причина за задаващият се конфликт - корабния капитан, и впоследствие пират, Франсис Дрейк започва да ограбва испански кораби, превозващи злато от Централна Америка. Той също така прави и второто околосветско пътешествие, без да знае точния маршрут, използван от Магелан. След като се завръща, той разделя събраното злато по равно с английската кралицата, като златото което той донася на хазната е повече от наличното в нея (като по този начин осигурява златото за "Златния век" :) ).

Въпреки малките (но дразнещи) спънки поради липсата на злато, Филип II, вече крал, започва да строи много кораби, подготвяйки се за нападение на Англия. Независимо от големият им брой, тези кораби имали един съществен недостатък – били бавноподвижни и единствената цел за тях била да стоварят испанската войска на брега. Тази огромна флота била наречена "Непобедимата Армада".

По същото време, и в Англия се подготвят за войната. В корабостроителниците измислят нови модели кораби. Една от най-големите иновации, е начинът за водене на битка – вместо да се доближат до друг кораб, за да се завърже ръкопашен бой, те щели да стрелят отдалеч, за да потопят противниковия кораб. За да се осъществи тази идея, били направени нов вид кораби, които се движели бързо и пренасяли по-лесно зареждащи се оръдия.

Най-накрая, през 1588 г., Испанската Армада потегля към Великобритания. След като достига Ламанша, флотата продължава на север към Холандия, където било планирано да се съберат още войници и кораби. Изпълнявайки този план, испанците губят златната възможност да унищожат цялата английска флота, която по това време се намира в недалечното пристанище в Плимут. Но англичаните не я губят. Те тръгват след "Непобедимата" Армада и започват да потапят всеки кораб, който изостава.

Когато испанците стигат до Холандия, към тях се присъединяват доста по-организирани войски и за английската флота е почти невъзможно да продължи тактиката си. Англичаните решават да запалят няколко кораба и да ги пуснат да плават към испанските кораби. Като ги виждат, всички кораби от Армадата се разпръсват и започват панически да се опитват да се върнат в Испания заобикаляйки Англия от север. Повечето от тях корабокрушират в острите подводни скали на Северно море. От 130 кораба и 55 000 мъже в началото на битката, в Армадата остават само 67 кораба и по-малко от 10 000 човека. Тази битка е най-важната в Англо-испанската война и въпреки че Англия също понася загуби, те не променят особено курса на войната и в крайна сметка Англия я спечелва.

Причините за загубата на Испания не били само в по-добрите кораби на Великобритания, но и в лошата военна тактика на испанския крал. Всякакви отклонения от първоначалния план да отидат в Холандия трябвало да бъдат ръководени лично от Филип II, докато той стоял в двореца си в Испания. Това се случвало във време, през което е нямало телефони, телеграфи или други подобни комуникационни средства, а всички съобщения били пренасяни на коне или кораби. По този начин гордостта на крал Филип II попречила за успеха на експедицията, тъй като, за да могат корабите му да нападнат Плимут и да унищожат цялата английска флота, било необходимо да получат заповед от него. Било практически невъзможно такава заповед да им бъде предадена навреме.

За един златен век не са нужни само злато и военни победи – трябва и културен подем. Този културен подем, наречен по-късно Английски Ренесанс, бил осигурен от хора като Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу, Уилям Бърд и други. Много от техните произведения са популярни и до днес.

Времето на кралица Елизабет I е белязано с бурно развитие на културата, науката, икономиката и военните постижения на Англия. С победата си над Испания, Англия доказва своята независимост и започва да разпростира влиянието си по целия свят чрез новооткритите морски пътища. През този период творят поети, драматурзи и музиканти, които оставят дълбоки следи в историята. Тогава живее и Франсис Бейкън, "бащата на модерната наука", който въвежда научния метод, който използваме и днес. Заради всички тези постижения този исторически период е наречен Златния век на Великобритания.