неделя, 1 ноември 2015 г.

Чиракуването

Преди време ви бях споделил, че по-интересно се учи, когато практикувате това, което учите. Освен това, обучението може да е много по-целенасочено ако се обучавате при човек, който разбира от областта, от която се интересувате.

Исторически, чиракуването е било често срещан начин за обучение. По време на Възраждането, много деца били изпращани да учат занаят при известни майстори и търговци. В "Записки по българските въстания", Захари Стоянов описва своето чиракуване при един майстор абаджия. Чиракът обикновено метял, чистил, разнасял поръчки, носил вода, бил "момче за всичко" и междувременно учел занаята поне няколко години. Ако бил трудолюбив и схващал занаята, след няколко години го повишавали в калфа, а след още няколко, можел да бъде избран и за майстор.

Един интересен пример за модела на чиракуването виждаме в живота на Никола Фичев (1800 - 1881 г.). Кольо Фичето става чирак на десетгодишна възраст, а след 7 години става калфа. За времето докато бил калфа, Дабко Уста-Генчов (неговия първи биограф) отбелязва, че "в работата си той е бил много точен, акуратен и изработените предмети го издавали за един вещ майстор-дюлгерин". През следващите 16 години, той се учил на строителство и архитектура от различни майстори, които му предавали своя опит. Също така, придобил много практически умения и научил три чужди езика по време на работата си по различните строежи, в които участвал. Десет години след като станал майстор, той вече организирал работата по няколко проекта едновременно. За да се справи с всички строежи, той имал няколко екипа, ръководени от други майстори, обучени от него.
* * *

През 21-ви век, чиракуването не е напълно изчезнало и все още дава добри резултати. През лятото имах възможност да бъда на стаж в една бързоразвиваща се българска софтуерна фирма. Работих по истински проекти (макар и вътрешни) и преминах през няколко важни обучения. Правех доста проучвания, преди реално да започна работа по даден проект.

Менторът ми ме напътстваше през цялото време, даваше ми ценни съвети по време на код-ревютата, даваше ми интересни примери за ползването на шаблоните, които изучавах. Също така ме запозна със съвременни организационни методи като Kanban и Scrum. Беше ми много полезно и интересно да се уча от професионалисти. Колегите ми работеха по интересни проекти, a понякога след работа играехме футбол. Другото лято продължаваме…

Ще завърша с това, че стажът е полезен по много начини за:
  • Стажанта, тъй като той се научава да поема отговорност, да работи, да си организира времето и още куп други полезни умения. Освен това, той не живее с притеснение за бъдещето, защото е имал възможност да види отблизо и се потопи в работната атмосфера.
  • Фирмата, която може да обучи хора на необходимите умения. Разбира се, важно е да има добри ментори, които да помогнат на стажантите да развият способностите си, като междувременно им предават и ентусиазма си.
  • Родителите, които (както казва майка ми) се радват, че децата им са се превърнали в млади хора, на които може да се разчита.


А да, да не забравя... по време на стажа не се налагаше да мета, да нося кобилици с вода, или пък да купувам халва и трици. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар