Професия „ученик“

Много хора не обичат професиите си, а просто „ходят на работа“, за да имат някакви доходи. Това че ходят на работа не ги прави по-щастливи или по-удовлетворени. Напротив, прави ги по-ядосани, по-отпаднали и по-незаинтересовани.

Много ученици не обичат да учат, а ходят на училище или по задължение, или за да се видят с познатите си, или за да слушат преподавания материал. Също така, за много ученици ходенето на училище е просто начин за прекарване на времето. Всъщност такива ученици мразят своята „професия“ – ученето. Те, както много възрастни, не са удовлетворени от своята професия, без значение дали тя е миене на подове, свързване на кабели, писане на доклади или учене. Те се правят че учат, защото това се очаква от тях, но реално си губят времето и се научават да минават между капките и да не са особено отговорни.

За да бъде добър във работата си, човек трябва да я обича и да учи за нея постоянно.
Аз не ходя на училище, но обичам да уча. Според някои образователни експерти, не съм ученик щом не посещавам учебно заведение, но по-правилната дефиниция за ученик би трябвало да е „човек, който учи“.

Според мен, всеки ученик трябва да иска да учи, за да научи нещо добре. А за да иска да учи, той трябва да е мотивиран и да знае защо го прави. Например, за да направя компютърен модел на движещ се обект, аз трябва да знам формулите за разстояние, моментна скорост, ускорение и триене, а за да ги разбера трябва да науча основните физични закони за движение. Нямам предвид, че винаги бих учил теорията само когато ми потрябва, а че е по-лесно да се научи нещо когато човек е мотивиран да го направи. Обикновено е по-добре даден предмет да се изучава систематично, но процеса е много по-лесен когато е съпроводен от практически проекти и изследвания. Бихме могли да разширим нашата дефиницията за ученик до „човек, който учи, защото иска да знае“.

Освен да иска да знае, всеки ученик трябва да „търси“ знанието. Вместо да очаква всички знания да му бъдат давани наготово, той трябва да придобие умението да чете, да се интересува, да пита, да търси информация и да я анализира (да мисли). В този процес може да участва и учител – „човек, който обучава, насърчава, поправя и дава идеи“, но основната отговорност и работа си остават за ученика.

Задаването на въпроси е едно от основните умения за учене, тъй като, „търсенето на знание“ или самообразованието е базирано главно на любопитството, което всяко дете има. Така че, за да може един човек да се самообразова, той не трябва да използва методи за обучение, които не подтикват към любознателност и любопитство. Можем да разширим дефиницията за ученик до „човек, който учи, защото иска да знае, като ползва подходящи методи за образование“.

Като част от моето самообучение, започвам да си водя този блог. Смятам да пиша по различни теми от области като: история, лични финанси, образование, техники за учене, програмиране, и много други, които ще се появят междувременно.