Защо различните видове заеми имат различна лихва?

Винаги когато някой взима заем от банка, той е задължен да го изплати в определен срок заедно с лихвата. Така че, той би искал да вземе заем с възможно най-ниска лихва. В тази статия ще разгледам защо различните заеми имат различна лихва.

Какво всъщност представлява лихвата? Това е цената за използване на пари (ресурси). За този, който спестява, лихвата е плащането, което той получава, за това че се отказва да ползва парите си сега. За взимащия заем, лихвата е цената, която той плаща, за да може да използва дадената сума сега с надежда да направи печалба в бъдеще.

За изчислението на лихвата за даден заем, може да се използва формулата за т.нар. проста лихва: 

Крайна сума = Начална стойност + Начална стойност * Лихвен процент * Време

където:

• Начална стойност е  началната сума взета назаем;
• Лихвен процент - лихвения процент на заема;
• Време - броя на периодите от време, за които се изплаща заема.

Например, ако се вземе едногодишен заем от 1000 лв. с 10% лихва на година, то крайната сума , която трябва да се изплати е: 

Крайна сума = 1000 + 1000 * 0.10 * 1 = 1000 + 100 = 1100 лв.

Има и друг вид лихва наречена сложна лихва. При нея се взима предвид и лихвата върху лихвата, която вече е събрана.

Лихвата при заемите се определя главно от следните фактори:

• риска, че заемодателя няма да получи парите си обратно (риск от неизпълнение),
• риска, че парите които той би получил ще са изгубили стойността си поради инфлация (инфлационен риск).

В таблицата са показани лихвите по различни видове заеми, които събрах от сайтовете moitepari.bg и bankrate.com:

Вид кредит	Лихва (moitepari.bg)	Лихва (bankrate.com)
Ипотечен кредит с пълна отговорност	5.80 - 7.80%	3.00 - 4.90%
Ипотечен кредит с ограничена отговорност	8.20 - 14.30%	-
Кредитни карти	15 - 20%	11.20 - 15.10%
Коли на изплащане	4.90 - 10.95%	2.50 - 3.10%
Бързи кредити	35 - 45%	-
Студентски кредити	7 - 15%	4 - 7%

Лихвата при различните видове заеми е различна, защото риска, че парите ще останат неплатени е различен. Ако заема е с ипотека от някакъв тип (ипотечен кредит с пълна отговорност), то заемодателя има възможност да си възвърне поне част от парите като продаде ипотекираното имущество. Както се вижда от таблицата, най-скъпите заеми са бързите кредити и кредитните карти, при които няма нищо заложено и съответно риска от неизпълнение е висок. Студентските кредити са средно високи, защото има известен риск ако завършилия студент не успее да си намери работа и е неспособен да си върне заема.

Краткото ми изследване по въпроса показва, че лихвите се определят от риска да не бъдат платени, и че трябва да се внимава когато се взима заем. Разбира се, най-добре е човек да не взима назаем, а да спестява, за да има пари да постигне целите си.

Златният век по времето на кралица Елизабет I

През втората половина на 16-ти век (1558-1603 г.) във Великобритания настъпва т.нар. "Златен век". Това е времето, през което управлява кралица Елизабет I.

От 1516 г. в Англия царува кралица Мери, която е ревностна католичка и поради това избива множество протестанти, спечелвайки си името "Кървавата Мери". След като се опитва да се омъжи за испанския принц Филип II, англичаните се вдигат на бунт, по политически и религиозни причини, но са спрени. Известно време след това, Мери се разболява и умира и поради липса на други наследници, трона заема кралица Елизабет (нейна полу-сестра).

Тъй като Елизабет е протестантка, тя връща обратно повечето реформи направени от кралица Мери. Също така, помага на Шотландия и на работата на реформатора Джон Нокс. Когато тя се опитва да помогне на холандците да се откъснат от католическа Испания, започва да се усеща напрежение и задаващ се военен конфликт между Испания и Англия.

Има и друга причина за задаващият се конфликт - корабния капитан, и впоследствие пират, Франсис Дрейк започва да ограбва испански кораби, превозващи злато от Централна Америка. Той също така прави и второто околосветско пътешествие, без да знае точния маршрут, използван от Магелан. След като се завръща, той разделя събраното злато по равно с английската кралицата, като златото което той донася на хазната е повече от наличното в нея (като по този начин осигурява златото за "Златния век" :) ).

Въпреки малките (но дразнещи) спънки поради липсата на злато, Филип II, вече крал, започва да строи много кораби, подготвяйки се за нападение на Англия. Независимо от големият им брой, тези кораби имали един съществен недостатък – били бавноподвижни и единствената цел за тях била да стоварят испанската войска на брега. Тази огромна флота била наречена "Непобедимата Армада".

По същото време, и в Англия се подготвят за войната. В корабостроителниците измислят нови модели кораби. Една от най-големите иновации, е начинът за водене на битка – вместо да се доближат до друг кораб, за да се завърже ръкопашен бой, те щели да стрелят отдалеч, за да потопят противниковия кораб. За да се осъществи тази идея, били направени нов вид кораби, които се движели бързо и пренасяли по-лесно зареждащи се оръдия.

Най-накрая, през 1588 г., Испанската Армада потегля към Великобритания. След като достига Ламанша, флотата продължава на север към Холандия, където било планирано да се съберат още войници и кораби. Изпълнявайки този план, испанците губят златната възможност да унищожат цялата английска флота, която по това време се намира в недалечното пристанище в Плимут. Но англичаните не я губят. Те тръгват след "Непобедимата" Армада и започват да потапят всеки кораб, който изостава.

Когато испанците стигат до Холандия, към тях се присъединяват доста по-организирани войски и за английската флота е почти невъзможно да продължи тактиката си. Англичаните решават да запалят няколко кораба и да ги пуснат да плават към испанските кораби. Като ги виждат, всички кораби от Армадата се разпръсват и започват панически да се опитват да се върнат в Испания заобикаляйки Англия от север. Повечето от тях корабокрушират в острите подводни скали на Северно море. От 130 кораба и 55 000 мъже в началото на битката, в Армадата остават само 67 кораба и по-малко от 10 000 човека. Тази битка е най-важната в Англо-испанската война и въпреки че Англия също понася загуби, те не променят особено курса на войната и в крайна сметка Англия я спечелва.

Причините за загубата на Испания не били само в по-добрите кораби на Великобритания, но и в лошата военна тактика на испанския крал. Всякакви отклонения от първоначалния план да отидат в Холандия трябвало да бъдат ръководени лично от Филип II, докато той стоял в двореца си в Испания. Това се случвало във време, през което е нямало телефони, телеграфи или други подобни комуникационни средства, а всички съобщения били пренасяни на коне или кораби. По този начин гордостта на крал Филип II попречила за успеха на експедицията, тъй като, за да могат корабите му да нападнат Плимут и да унищожат цялата английска флота, било необходимо да получат заповед от него. Било практически невъзможно такава заповед да им бъде предадена навреме.

За един златен век не са нужни само злато и военни победи – трябва и културен подем. Този културен подем, наречен по-късно Английски Ренесанс, бил осигурен от хора като Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу, Уилям Бърд и други. Много от техните произведения са популярни и до днес.

Времето на кралица Елизабет I е белязано с бурно развитие на културата, науката, икономиката и военните постижения на Англия. С победата си над Испания, Англия доказва своята независимост и започва да разпростира влиянието си по целия свят чрез новооткритите морски пътища. През този период творят поети, драматурзи и музиканти, които оставят дълбоки следи в историята. Тогава живее и Франсис Бейкън, "бащата на модерната наука", който въвежда научния метод, който използваме и днес. Заради всички тези постижения този исторически период е наречен Златния век на Великобритания.

Многозадачност – да правим по-малко, докато правим повече

Преведох тази статия от блога the Rebelution, основан от братята Алекс
и Брет Харис. Те са автори на книгата "Правете трудни неща", в която мотивират младите хора да не се примиряват с ниските очаквания на обществото към тях, а да правят трудни и стойностни неща.

---

За много от нас, правенето на няколко неща едновременно е начин да "убием с един куршум два заека". "Обикновено си свършвам домашното в училище", казва Пиърс Кокс в интервю за списание TIME, "но ако не успея, то като се прибера, докато компютъра ми стартира, бих отворил някоя книга, бих решил някоя задача или бих написал изречение. След това, докато се стартира пощата, ще направя още нещо. В крайна сметка ще си напиша цялото домашно малко по малко".

За съжаление на Пиърс, и други тинейджъри като него, изследванията показват че правенето на няколко задачи едновременно понижава продуктивността на всяка една от тях.

"Хората често се гордеят с умението си да правят много неща едновременно", пише д-р Едуард Холуел в своята книга CrazyBusy ("Много заети"), "но често не правят нито една от техните задачи толкова добре, както ако се фокусират на всяка една от тях поотделно".

Всъщност, едно изследване от 2001 година проведено в Мичиганския университет показва, че 20-40% от продуктивността на даден човек е изядена от "задачосменяне", или времето, което трябва на човек, за да превключи от една задача на друга.

"Когато разделите вниманието си между няколко задачи, всяка от тях губи", казва Лиман Стейл, президент на The Masters Alliance, "Нашето изследване показва кристално ясно, че когато човек прави няколко неща едновременно това не означава, че той върши работата си продуктивно".

Интересно е, че много от нас харесват многозадачността (multitasking), защото това ни дава чувство за контрол и продуктивност. Реално, нашето раздвоено внимание само  прикрива намалената ни ефективност – всъщност живеем в илюзия.

Въпреки, че някои видове многозадачност може да се правят без да намалят продуктивността – например когато задачите са прости и автоматични (като ходенето и дъвченето на дъвка) – повечето видове приличат на това да пуснете два телевизионни сигнала по един и същ кабел. Резултата е картина с шум и не високо качество.

Въпреки това, според списанието Presentations (от октомври 2003) правенето на няколко задачи едновременно е станала толкова основна част от нашата култура, че повечето хора не знаят как да се променят, дори и да разпознават този проблем. Главната причина? "Няма достатъчно време за промяна".

Как би трябвало ние, като млади хора с достатъчно време за промяна, да отговорим на този проблем? Каква е нашата отговорност? Както винаги, първата стъпка е да погледнем какво пише в Библията.

Да работим от сърце

В Колосяни 3:23 апостол Павел пише, "Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като за хора". Идеята да сте фокусирани върху точно едно нещо е тайната на истинската продуктивност.

Един начин, по който съм се опитвал да приложа това нещо в живота си е като не оставям моето чат приложение отворено, освен ако няма да си пиша с някой, и като затварям програмата за електронна поща когато пиша нещо сериозно, така че да не се разсейвам от входящи писма.

Обаче, ако проекта е много важен, правя нещо още по-екстремно: затварям всички уеб браузъри, така че да няма абсолютно никакви разсейвания на моя компютър. Когато вярвам, че това което правя е важно, бих искал да съм сигурен че давам най-доброто от себе си – моето пълно внимание.

Разбира се, и аз имам своите възражения. Не винаги искам да затворя напълно връзката си с други хора и информация извън непосредствения ми поглед. Използвайки думите на един друг автор, "Мога да изпусна нещо или някой да изпусне мен. А това би било ужасно, нали?"

Но като затварям чата и закарвам уеб браузъра си в кошчето, разбирам че, това няма да бъде толкова ужасно. Всъщност ще е по-добре, защото там където съм, правейки това, което правя с цялото си сърце, ще съм точно там, където Бог иска да съм аз и моето внимание.

Какво не значи това

Разбира се, това не значи че ние никога не трябва да правим няколко неща едновременно. Тази наша способност е ненадмината от кое да е друго Божие творение. То е един добър дар, но не трябва да се злоупотребява с него.

Трябва да разберем, че и нашето умение да се фокусираме и умението ни да правим повече неща едновременно са изключително ценни. Ние не бихме искали да практикуваме едното, за сметка на другото. За жалост, заетостта в нашата култура, където един работещ сменя задачата си всеки три минути и е прекъсван през две, изглежда че намалява способността ни да се концентрираме. Изследванията показват, че повечето работещи не могат да се фокусират върху една задача за повече от 12 минути.

Разбира се, не трябва да отиваме и в другата крайност и да твърдим, че всяка задача изисква 100% концентрация. Насърчението на апостол Павел в Колосяни идва точно след като той е говорил за взаимоотношенията между съпруга и съпругата в семейството, на бащите към децата им и на слугите към техните господари. С други думи, Павел ни казва да почитаме Бог като даваме подходящо внимание на всичките ни взаимоотношения и задачи.

Ние показваме нашите приоритети в живота чрез фокуса и вниманието, което отдаваме на някои неща. Когато четем Божието слово и сме напълно погълнати от него, ние показваме, че ценим Библията. По същия начин показваме колко вярваме в ценността на работата си и на ученето чрез вниманието, което им даваме.

Нашата задача е да имаме правилни приоритети и да не позволяваме на лудата скорост на съвременната култура да ограби работата ни от вниманието, което заслужава.

Интерактивна геометрия

Най-интересната част от математиката е решаването на задачи. Понякога задачите са лесни, защото са стандартни и веднага се разбира как да се решат. Друг път са малко по-трудни, тъй като решението не се вижда веднага, а трябва да се пробват различни варианти, за да стигне до него. А има и задачи, които са много трудни и за да бъдат решени се изисква доста мислене (а и четене).

При решаване на геометрични задачи, често се налага да се правят чертежи, които след добавяне на много означения, специални ъгли, допълнителни построения и други подобни се налага да се пречертават. Има компютърни програми, с които подобни чертежи могат да се правят сравнително лесно, след което да се продължи с търсенето на решението.

Формата на мост представена чрез парабола

Една популярна и безплатна програма е GeoGebra (името й идва от геометрия + алгебра). Тя е написана на Java и работи под различни операционни системи. Въпреки че се ползва главно за работа с равнинни фигури, в новата й (пета) версия вече може да се работи и с 3D обекти.

Освен за решаване или изобразяване на геометрични задачи, GeoGebra може да се използва и за визуализиране на алгебрични уравнения и функции. Например, формулата за разликата от два квадрата:

x² – y² = (x – y)(x + y) 

може лесно да бъде визуализирана като се начертаят два квадрата с общ връх. След това останалата част от големия квадрат се разделя на два правоъгълника и се намират техните лица. Разликата от лицата на двата квадрата е всъщност равна на сумата от лицата на двата оставащи правоъгълника. GeoGebra дава възможност за лесно изчисляване на лицата на необходимите фигури и за интерактивно преместване на някои точки на чертежа. Формулата остава валидна при всякакво преместване на точките.

GeoGebra може да се използва за решаване на построителни задачи, уравнения (и системи уравнения) от първа, втора или която и да е друга степен. Също така, програмата може да се използва за нагледно обяснение на геометрични или алгебрични термини, формули и теореми. Може да се симулират и различни физични процеси, като например движението на планетите в Слънчевата система, свободно падане на тела, ускорение на движещо се тяло и много други.

Интерфейс

GeoGebra има интуитивен интерфейс, преведен на много езици (включително и на български). Има и много статии за това как се ползва, затова ще разгледам интерфейса на програмата само накратко.

Инструменти – има доста инструменти за работа с текущия изглед. За геометричния изглед има команди като "Добави точка (Add point)", "Добави права (Add line)", "Измери ъгъл (Measure angle)", и много, много други. Те са разделени в няколко главни категории.

Изгледи – прозорци, които могат да се преместват на различни места по екрана. В началото има два изгледа, "Алгебричен (Algebra)" и "Графичен (Graphics)", и може да се добавят още от менюто на прозореца "Изглед (View)". Общо възможните изгледи са:

• "Алгебричен (Algebra)" – Показва всички налични обекти разделени по категории.

• "Графичен (Graphics)" – Показва направените геометрични обекти. Може да се добави и втори графичен изглед.

• "Таблица (SpreadSheet)" – прилича на Excel и OpenOfficeCalc, обаче има по-малко функционалност. Аз специално не съм го ползвал досега.

• "CAS" – Computer algebra system. В този изглед могат да се решават уравнения или системи уравнения.

• "Начин на построение (Construction Log)" – Показва начинът, по който са били направени текущите обекти.

• "Настройки (Preferences)" – Настройки на текущо избрания обект и на някои от другите изгледи. Отваря се от контекстното меню на избрания обект.

Команден Ред (Input Box) – Кутийка за въвеждане на команди или дефиниции на функции (f(x) = 5 x + 1). Може да се ползва вместо инструментите, като се пише GeoGebraScript, примерно "a = Line[A, B]". Намира се най-отдолу на екрана.

Тъй като няма да ми стигне мястото за да опиша всеки инструмент и изглед поотделно, бих ви препоръчал или да пробвате какво правят (начин, по който разучавам доста програми) или да потърсите в интернет за точно определена част от интерфейса. Ако искате да правите интерактивни презентации или собствени инструменти, ще е добре да разучите и скриптовия език GeoGebraScript.

Едно от най-интересните приложения на GeoGebra, което съм виждал е играта Евклид. В нея се дават задачи за геометрични построения с нарастваща трудност. За всяко ниво има ограничен брой инструменти, с които трябва да решите дадената задача. Приятна игра и... не се отказвайте!

Възгледи за историята

Съществуват различни възгледи за това какво представлява човешката история и как тя се развива. Някои от основните възгледи са:

• Цикличен - историята няма начало и край, а се повтаря циклично. Обикновено този възглед е в следствие от вярването, че има прераждане и че човек трябва да се самоусъвършенства, за да се прероди на по-високо ниво. Според цикличния възглед, човешката история няма смисъл и цел. (Индуизъм, Будизъм, Ню Ейдж)

• Екзистенциален - истинско е само това, което се случва тук и сега. Човек прави каквото му се иска и така осмисля съществуването си. Според този възглед историята няма смисъл.

• Еволюционен - историята няма начало и край, еволюцията "просто се случва". Теорията на еволюцията се основава на вярването, че случайни сили могат да създадат подобрения в животните, човека или в света. Според този възглед, постепенно само "най-пригодените" хора ще оцеляват, което ще доведе до "подобряване" на човечеството.

• Марксистки - според този възглед работническата класа (пролетариат) трябва по революционен път да завземе властта и постепенно да установи съвършено общество (комунистическо), в което няма класи и управляващи. Историята показва, че опитите за установяване на такова общество винаги са се проваляли - вместо "царство на свободата" се стигало до пълна диктатура, потъпкваща човешките свободи.

• Библейски - историята има начало (сътворението), кулминация (живота, смъртта и възкресението на Исус Христос) и край (Божият съд). Тя се ръководи от Бога Създател и има смисъл и цел. Според този възглед, все повече хора се променят (под действието на Бог) и това довежда до истински прогрес в обществото.

Това, което човек вярва за историята влияе на това, което той прави в живота си. Например, ако вярва, че живота е един безкраен цикъл от прераждания, то той не би помогнал на нуждаещ се човек, смятайки че е заслужил съдбата си заради предишния си живот. Или ако вярва, че всичко е случайно и че само най-силните оцеляват, то той няма да иска да запази живота на болни възрастни хора.

По идея от Tapestry of Grace (учебна програма по история, археология, философия, география, литература)

И мъжки да защитават земята си

"И мъжки да защитават земята си" е исторически роман от Слав Г. Караславов. В него се разказва за Сръбско-българската война (2-16 ноември 1885г.), избухнала два месеца след Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Книгата проследява войната през погледа на няколко капитани, подпоручици и обикновени войници.

"На нож" от Ярослав Вешин

Романът започва с описание на първите битки на позициите при Цветков Гроб, Трън и Врабча. Целта на българските дружини по западната граница била да задържат настъпващите сърби докато цялата българска войска се премести, тъй като по това време България очаквала нападение от Турция на изток. След тридневни битки и постоянно отстъпление, западните дружини, заедно с останалите, пристигащи от цялата страна, се събират в Сливница. Разказът за войната кулминира в няколкодневната битка за тази позиция, където българските войници обръщат хода на войната и започват да гонят неканената войска чак до Пирот. Там се подписва мирно споразумение, което слага край на войната.

Главните позиции, около които се развива историята са Цветков Гроб, Трън, Врабча, Брезник и, разбира се, Сливница. За всяко от тези места, авторът разказва за битката, стратегията и как (според него) са се чувствали обикновените войници. Разбираме за разочарованието, гнева и отчаянието при всички загуби преди Сливница и за възроденият дух на войската след първите й победи. Но дори и победите не могат да заличат огромния брой жертви.

Авторът пише за израстването на младата българска армия, която по това време имала предимно капитани (никога невлизали в бой), тъй като по-висшите чинове били изтеглени от руския император веднага след Съединението. Той описва тежките условия, липсата на храна и оръжие за всички, недостига на лекари и изобилието от тежки и дълги преходи. Но въпреки лишенията, доброволци се стичали отвсякъде, за да защитават мъжки земята си.

За да направи историята си интересна, Слав Г. Караславов я разказва от няколко различни гледни точки. Една от тях е на Ангел Стоичков – глава на обикновено селско семейство, който заминава за фронта заедно с трима от синовете си. През цялото време докато копае окопи и се грижи за ранените, той се тревожи и мисли за своите синове. От тях само един остава жив. В книгата се виждат и гледните точки на някои от капитаните, които трябва да взимат бързи и рисковани решения.

Както във всеки друг исторически роман, не всичко в тази книга е доказан факт. Най-голямо впечатление прави негативното отношение на автора към княз Александър Батенберг, въпреки че повечето български историци имат добро мнение за този монарх.

В "И мъжки да защитават земята си" се описва изключителния подвиг на българските войници по време на Сръбско-българската война. Никой не е очаквал, че е възможно една неопитна армия с "нищожни" сили да се съпротиви и надделее над по-многобройната и добре подготвена сръбска армия. Победата ни в тази война още веднъж доказва, че когато хората имат правилна кауза, те са по-смели да я защитят.

Подреждане на мястото за учене

Човек може да учи навсякъде и по всяко време, но когато е вкъщи е удобно ако си има точно определени места за учене. Най-често на тези места има книги, учебни пособия, материали за рисуване и музикални инструменти. Разбира се, за по-малките деца мястото за учене обикновено съвпада с къта за игра, но колкото по-самостоятелно започнем да учим, толкова повече ще имаме нужда от едно подредено работно място.

Когато човек си подрежда такова място, той би трябвало да мисли за това как то да му е удобно и същевременно да изглежда добре. Например, на някой може да му е лесно ако всичките му учебници са на един куп на масата, но е по-добре ако ги подреди на етажерка, която стои близо до нея. По този начин, книгите ще се виждат и достигат по-бързо.

При нареждане на етажерка обикновено книгите се групират по категории: енциклопедии, атласи, история, география, математика и т.н. Книгите в дадена категория се подреждат по големина и се оставят на купчинки вертикално или хоризонтално, в зависимост от наличното място. Ако имате повече етажерки, може да разделите наличните книги на такива, които ползвате често и такива, които ползвате по-рядко или пак на категории. Освен книги на етажерката може да има и много други неща, като тетрадки, дискове, проекти, глина, електронни елементи, платки и разни дреболии. Може да си имате папка или кутия за "хвърчащи" листове, които просто не знаете къде да сложите и правят всичко да изглежда разхвърляно.

Ако имате възможност да ползвате две маси, може едната да ползвате за компютър (принтер, скенер), а другата - за маса за писане. Така няма да се разсейвате да гледате монитора докато учите и пишете. Същото така, ако в стаята ви има легло, то е по-добре да не седите на него докато учите, тъй като може да се почувствате леко заспали, което не е добра идея ако трябва да се концентрирате.


На стената може да сложите бяла или коркова дъска, на която да си записвате задачите за деня или да сложите календар. Също така, може да сложите карти на България и на света - много са удобни при четенето на исторически романи или за географски експедиции.

В стаята ви може да има спортни уреди, музикални инструменти и специализирани места за рисуване или правене на експерименти. За тези места или уреди трябва също да се помисли, така че да са леснодостъпни.

Когато мястото за учене е подредено, всички учебници и книги се намират бързо. То трябва да е удобно за използване от вас, дори да не е перфектно. Разбира се, не може да очаквате, че някой друг ще ви го подреди (освен ако не сте под 10 г.) - вашето място за учене си зависи само от вас.