Защо различните видове заеми имат различна лихва?

Винаги когато някой взима заем от банка, той е задължен да го изплати в определен срок заедно с лихвата. Така че, той би искал да вземе заем с възможно най-ниска лихва. В тази статия ще разгледам защо различните заеми имат различна лихва.

Какво всъщност представлява лихвата? Това е цената за използване на пари (ресурси). За този, който спестява, лихвата е плащането, което той получава, за това че се отказва да ползва парите си сега. За взимащия заем, лихвата е цената, която той плаща, за да може да използва дадената сума сега с надежда да направи печалба в бъдеще.

За изчислението на лихвата за даден заем, може да се използва формулата за т.нар. проста лихва: 

Крайна сума = Начална стойност + Начална стойност * Лихвен процент * Време

където:

• Начална стойност е  началната сума взета назаем;
• Лихвен процент - лихвения процент на заема;
• Време - броя на периодите от време, за които се изплаща заема.

Например, ако се вземе едногодишен заем от 1000 лв. с 10% лихва на година, то крайната сума , която трябва да се изплати е: 

Крайна сума = 1000 + 1000 * 0.10 * 1 = 1000 + 100 = 1100 лв.

Има и друг вид лихва наречена сложна лихва. При нея се взима предвид и лихвата върху лихвата, която вече е събрана.

Лихвата при заемите се определя главно от следните фактори:

• риска, че заемодателя няма да получи парите си обратно (риск от неизпълнение),
• риска, че парите които той би получил ще са изгубили стойността си поради инфлация (инфлационен риск).

В таблицата са показани лихвите по различни видове заеми, които събрах от сайтовете moitepari.bg и bankrate.com:

Вид кредит	Лихва (moitepari.bg)	Лихва (bankrate.com)
Ипотечен кредит с пълна отговорност	5.80 - 7.80%	3.00 - 4.90%
Ипотечен кредит с ограничена отговорност	8.20 - 14.30%	-
Кредитни карти	15 - 20%	11.20 - 15.10%
Коли на изплащане	4.90 - 10.95%	2.50 - 3.10%
Бързи кредити	35 - 45%	-
Студентски кредити	7 - 15%	4 - 7%

Лихвата при различните видове заеми е различна, защото риска, че парите ще останат неплатени е различен. Ако заема е с ипотека от някакъв тип (ипотечен кредит с пълна отговорност), то заемодателя има възможност да си възвърне поне част от парите като продаде ипотекираното имущество. Както се вижда от таблицата, най-скъпите заеми са бързите кредити и кредитните карти, при които няма нищо заложено и съответно риска от неизпълнение е висок. Студентските кредити са средно високи, защото има известен риск ако завършилия студент не успее да си намери работа и е неспособен да си върне заема.

Краткото ми изследване по въпроса показва, че лихвите се определят от риска да не бъдат платени, и че трябва да се внимава когато се взима заем. Разбира се, най-добре е човек да не взима назаем, а да спестява, за да има пари да постигне целите си.