За есето или "от опит глава не боли"

Какво си мислите когато чуете думата "есе"? Обзема ли ви желание да оставите всичко, да вземете лист и химикал и да започнете да пишете едно вълнуващо есе? Или просто решавате, че ви се е причуло и бързо си намирате по-полезно занимание? Независимо от отношението ви към есето, в крайна сметка то представлява един опит да напишете мнението си по дадена тема.

Видове есета

Думата "есе" идва от френски (essayer) и означава "да опиташ". Съвсем нормално е, когато се опитваме да направим нещо, да можем да го направим по различни начини.

Най-често срещан тип есета са описателните есета. В тях се представя една теза, която бива подкрепена с различни примери и доказателства. Накрая авторът обобщава есето като отново представя своята гледна точка.

Друг често срещан тип есета са аргументационните есета. В тях авторът представя дадена теза и основните аргументи за и против нея. В заключение, той обяснява защо тезата му е правилна. Разбира се, едно есе не е достатъчно доказателство, че дадена теза е правилна – все пак някои хора биха могли да дадат по-голяма тежест на фактите против тезата.

Друг тип есета са дефиниционните. Както сигурно се досещате, те дават дефиниция на термин или израз, който се разбира по различен начин от различни групи хора. След основната дефиниция, есето представя различни използвания на дадения термин (примерно как се е разбирал в друг исторически период), като в заключение авторът представя правилното според него разбиране на термина.

По-рядко срещани са есетата, в които се сравняват две противоположни идеи. В този тип есета може да не се достигне до някакъв краен резултат, а само да се разгледат противоположните идеи. Това може да не изглежда като вид есе, но нали все пак е "опит"?

Структура

Обикновено всички видове есета имат подобна структура. Първият параграф въвежда читателя в темата по интересен начин. В следващите от два до пет параграфа тезата се доказва чрез различни примери. Важно е параграфите да бъдат свързани помежду си логически. Накрая има един параграф за заключение, в който се сумира цялото есе, като се прави и някакъв извод.

Стил

Когато пишем есе, ние го пишем в някакъв стил. Но в какъв? Това зависи главно от вашата публика. Ако публиката ви се състои от ваши близки приятели, то бихте могли да напишете есето си в забавен и свободен стил. Но ако впечатлението, което ще оставите в публиката си е решаващо за бъдещия ви живот, то сигурно бихте се постарали да го напишете в по-академичен стил.

Идеи

За начало, преди да започнете да пишете, ще трябва да си намерите или измислите интересна тема. Това може да стане по много начини, като например:

• докато четете книга си записвайте интересни цитати и въпроси;
• докато учите за някоя интересна историческа личност или период може да напишете и есе за тях;
• да си намерите интересни сайтове с цитати (примерно: www.brainyquote.com);
• има и много специализирани сайтове с теми за есета (www.goodessaytopics.com).

След това, ако страдате от синдрома на "празния бял лист", може да си напишете бърз план (или мисловна карта) за основните примери, които ще дадете в защита на тезата си.

Остава най-лесната част: да запълните празния бял лист с вашето добре подредено и интересно есе.

"Защото в Калормен те учат да разказваш истории (независимо дали са истински или измислени) точно както английските момчета и момичета ги учат да пишат есета. Има една разлика — всеки иска да чуе разказите на таркаанците, докато аз не познавам някой, който да е поискал да прочете есетата."
от "Брий и неговото момче", Клайв Стейпълс Луис

Мисловни карти

Мисловните карти (mind maps) предоставят лесен и удобен начин за организиране на информация. Те се правят бързо, четими са (разбира се, зависи от почерка на този, които ги е писал) и са удобни за измисляне на идеи (brainstorming).

Някои от предимствата на мисловните карти пред други техники за организиране на информация са:

• Може да организирате идеите си по различни начини;
• Може да видите връзките между идеите си и да направите нови връзки;
• Материалът се запомня по-лесно, тъй като използвате и визуалната си памет;
• Може да добавяте нови идеи навсякъде (за разлика от един списък от точки, където е малко трудно да се добави нова информация към някоя точка).

Как се правят

Когато се прави мисловна карта обикновено се започва като се написва главната идея (тема) в центъра. Най-често всяка идея се огражда с овалче или друга фигура. След това, към главната идея се добавят под-идеи, които се свързват към главната тема с линии. Постепенно се добавят нови идеи, които се свързват с някои от предишните идеи. Не се притеснявайте ако не можете да измислите всички идеи веднага, защото при мисловните карти винаги може да добавите нова идея на всяко ниво като я свържете подходящо към предишните. Ако искате може да ползвате картинки освен текст, за да направите картата по-интересна (и запомняща се).

Картите могат да се правят на лист хартия или на компютър. Има много безплатни програми за целта, които позволяват малко по-лесно изтриване, разместване и реорганизиране на идеите. Картинката в тази статия е правена с онлайн програмата MindMup.

За какво се ползват

Мисловните карти са един доста удобен инструмент за водене на бележки. Като главна идея слагате или заглавието (на книга, урок по история, интересна лекция и много други), или няколко ключови думи, от които се разбира за какво става въпрос. Когато срещнете някоя идея, просто я записвате с няколко думи и се приготвяте за следващата (ако е по време на лекция, бързото писане ще ви е от полза). След като въведете всички бележки, можете да използвате готовата карта за да преразкажете урока, да напишете съчинение или просто за да си припомните основните точки от урока по-късно.

Бележки на тема "Венеция"

Въпреки че се използват главно за водене на бележки, мисловните карти могат да се ползват успешно и за създаване на общ план за есе, статия или дори книга. Когато правите такъв тип карта е добре да записвате и най-простичките си идеи, защото те могат да доведат до някоя по-добра идея, а нищо не ви струва да ги зачеркнете, ако нищо не произлезе от тях.

Мисловните карти също се използват и за генериране на идеи (понякога и от групи). В такъв случай е добре да записвате всички идеи, които ви идват наум. Така ще съберете много идеи, разширяващи началната, с надежда че някоя от тях ще помогне за решаване на проблема.

А сега не ми остава нищо друго, освен да ви предложа да опитате да си направите мисловна карта по време на следващия ви урок или докато четете следващата си книга.