И мъжки да защитават земята си

"И мъжки да защитават земята си" е исторически роман от Слав Г. Караславов. В него се разказва за Сръбско-българската война (2-16 ноември 1885г.), избухнала два месеца след Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Книгата проследява войната през погледа на няколко капитани, подпоручици и обикновени войници.

"На нож" от Ярослав Вешин

Романът започва с описание на първите битки на позициите при Цветков Гроб, Трън и Врабча. Целта на българските дружини по западната граница била да задържат настъпващите сърби докато цялата българска войска се премести, тъй като по това време България очаквала нападение от Турция на изток. След тридневни битки и постоянно отстъпление, западните дружини, заедно с останалите, пристигащи от цялата страна, се събират в Сливница. Разказът за войната кулминира в няколкодневната битка за тази позиция, където българските войници обръщат хода на войната и започват да гонят неканената войска чак до Пирот. Там се подписва мирно споразумение, което слага край на войната.

Главните позиции, около които се развива историята са Цветков Гроб, Трън, Врабча, Брезник и, разбира се, Сливница. За всяко от тези места, авторът разказва за битката, стратегията и как (според него) са се чувствали обикновените войници. Разбираме за разочарованието, гнева и отчаянието при всички загуби преди Сливница и за възроденият дух на войската след първите й победи. Но дори и победите не могат да заличат огромния брой жертви.

Авторът пише за израстването на младата българска армия, която по това време имала предимно капитани (никога невлизали в бой), тъй като по-висшите чинове били изтеглени от руския император веднага след Съединението. Той описва тежките условия, липсата на храна и оръжие за всички, недостига на лекари и изобилието от тежки и дълги преходи. Но въпреки лишенията, доброволци се стичали отвсякъде, за да защитават мъжки земята си.

За да направи историята си интересна, Слав Г. Караславов я разказва от няколко различни гледни точки. Една от тях е на Ангел Стоичков – глава на обикновено селско семейство, който заминава за фронта заедно с трима от синовете си. През цялото време докато копае окопи и се грижи за ранените, той се тревожи и мисли за своите синове. От тях само един остава жив. В книгата се виждат и гледните точки на някои от капитаните, които трябва да взимат бързи и рисковани решения.

Както във всеки друг исторически роман, не всичко в тази книга е доказан факт. Най-голямо впечатление прави негативното отношение на автора към княз Александър Батенберг, въпреки че повечето български историци имат добро мнение за този монарх.

В "И мъжки да защитават земята си" се описва изключителния подвиг на българските войници по време на Сръбско-българската война. Никой не е очаквал, че е възможно една неопитна армия с "нищожни" сили да се съпротиви и надделее над по-многобройната и добре подготвена сръбска армия. Победата ни в тази война още веднъж доказва, че когато хората имат правилна кауза, те са по-смели да я защитят.