Възгледи за историята

Съществуват различни възгледи за това какво представлява човешката история и как тя се развива. Някои от основните възгледи са:

• Цикличен - историята няма начало и край, а се повтаря циклично. Обикновено този възглед е в следствие от вярването, че има прераждане и че човек трябва да се самоусъвършенства, за да се прероди на по-високо ниво. Според цикличния възглед, човешката история няма смисъл и цел. (Индуизъм, Будизъм, Ню Ейдж)

• Екзистенциален - истинско е само това, което се случва тук и сега. Човек прави каквото му се иска и така осмисля съществуването си. Според този възглед историята няма смисъл.

• Еволюционен - историята няма начало и край, еволюцията "просто се случва". Теорията на еволюцията се основава на вярването, че случайни сили могат да създадат подобрения в животните, човека или в света. Според този възглед, постепенно само "най-пригодените" хора ще оцеляват, което ще доведе до "подобряване" на човечеството.

• Марксистки - според този възглед работническата класа (пролетариат) трябва по революционен път да завземе властта и постепенно да установи съвършено общество (комунистическо), в което няма класи и управляващи. Историята показва, че опитите за установяване на такова общество винаги са се проваляли - вместо "царство на свободата" се стигало до пълна диктатура, потъпкваща човешките свободи.

• Библейски - историята има начало (сътворението), кулминация (живота, смъртта и възкресението на Исус Христос) и край (Божият съд). Тя се ръководи от Бога Създател и има смисъл и цел. Според този възглед, все повече хора се променят (под действието на Бог) и това довежда до истински прогрес в обществото.

Това, което човек вярва за историята влияе на това, което той прави в живота си. Например, ако вярва, че живота е един безкраен цикъл от прераждания, то той не би помогнал на нуждаещ се човек, смятайки че е заслужил съдбата си заради предишния си живот. Или ако вярва, че всичко е случайно и че само най-силните оцеляват, то той няма да иска да запази живота на болни възрастни хора.

По идея от Tapestry of Grace (учебна програма по история, археология, философия, география, литература)

И мъжки да защитават земята си

"И мъжки да защитават земята си" е исторически роман от Слав Г. Караславов. В него се разказва за Сръбско-българската война (2-16 ноември 1885г.), избухнала два месеца след Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Книгата проследява войната през погледа на няколко капитани, подпоручици и обикновени войници.

"На нож" от Ярослав Вешин

Романът започва с описание на първите битки на позициите при Цветков Гроб, Трън и Врабча. Целта на българските дружини по западната граница била да задържат настъпващите сърби докато цялата българска войска се премести, тъй като по това време България очаквала нападение от Турция на изток. След тридневни битки и постоянно отстъпление, западните дружини, заедно с останалите, пристигащи от цялата страна, се събират в Сливница. Разказът за войната кулминира в няколкодневната битка за тази позиция, където българските войници обръщат хода на войната и започват да гонят неканената войска чак до Пирот. Там се подписва мирно споразумение, което слага край на войната.

Главните позиции, около които се развива историята са Цветков Гроб, Трън, Врабча, Брезник и, разбира се, Сливница. За всяко от тези места, авторът разказва за битката, стратегията и как (според него) са се чувствали обикновените войници. Разбираме за разочарованието, гнева и отчаянието при всички загуби преди Сливница и за възроденият дух на войската след първите й победи. Но дори и победите не могат да заличат огромния брой жертви.

Авторът пише за израстването на младата българска армия, която по това време имала предимно капитани (никога невлизали в бой), тъй като по-висшите чинове били изтеглени от руския император веднага след Съединението. Той описва тежките условия, липсата на храна и оръжие за всички, недостига на лекари и изобилието от тежки и дълги преходи. Но въпреки лишенията, доброволци се стичали отвсякъде, за да защитават мъжки земята си.

За да направи историята си интересна, Слав Г. Караславов я разказва от няколко различни гледни точки. Една от тях е на Ангел Стоичков – глава на обикновено селско семейство, който заминава за фронта заедно с трима от синовете си. През цялото време докато копае окопи и се грижи за ранените, той се тревожи и мисли за своите синове. От тях само един остава жив. В книгата се виждат и гледните точки на някои от капитаните, които трябва да взимат бързи и рисковани решения.

Както във всеки друг исторически роман, не всичко в тази книга е доказан факт. Най-голямо впечатление прави негативното отношение на автора към княз Александър Батенберг, въпреки че повечето български историци имат добро мнение за този монарх.

В "И мъжки да защитават земята си" се описва изключителния подвиг на българските войници по време на Сръбско-българската война. Никой не е очаквал, че е възможно една неопитна армия с "нищожни" сили да се съпротиви и надделее над по-многобройната и добре подготвена сръбска армия. Победата ни в тази война още веднъж доказва, че когато хората имат правилна кауза, те са по-смели да я защитят.

Подреждане на мястото за учене

Човек може да учи навсякъде и по всяко време, но когато е вкъщи е удобно ако си има точно определени места за учене. Най-често на тези места има книги, учебни пособия, материали за рисуване и музикални инструменти. Разбира се, за по-малките деца мястото за учене обикновено съвпада с къта за игра, но колкото по-самостоятелно започнем да учим, толкова повече ще имаме нужда от едно подредено работно място.

Когато човек си подрежда такова място, той би трябвало да мисли за това как то да му е удобно и същевременно да изглежда добре. Например, на някой може да му е лесно ако всичките му учебници са на един куп на масата, но е по-добре ако ги подреди на етажерка, която стои близо до нея. По този начин, книгите ще се виждат и достигат по-бързо.

При нареждане на етажерка обикновено книгите се групират по категории: енциклопедии, атласи, история, география, математика и т.н. Книгите в дадена категория се подреждат по големина и се оставят на купчинки вертикално или хоризонтално, в зависимост от наличното място. Ако имате повече етажерки, може да разделите наличните книги на такива, които ползвате често и такива, които ползвате по-рядко или пак на категории. Освен книги на етажерката може да има и много други неща, като тетрадки, дискове, проекти, глина, електронни елементи, платки и разни дреболии. Може да си имате папка или кутия за "хвърчащи" листове, които просто не знаете къде да сложите и правят всичко да изглежда разхвърляно.

Ако имате възможност да ползвате две маси, може едната да ползвате за компютър (принтер, скенер), а другата - за маса за писане. Така няма да се разсейвате да гледате монитора докато учите и пишете. Същото така, ако в стаята ви има легло, то е по-добре да не седите на него докато учите, тъй като може да се почувствате леко заспали, което не е добра идея ако трябва да се концентрирате.


На стената може да сложите бяла или коркова дъска, на която да си записвате задачите за деня или да сложите календар. Също така, може да сложите карти на България и на света - много са удобни при четенето на исторически романи или за географски експедиции.

В стаята ви може да има спортни уреди, музикални инструменти и специализирани места за рисуване или правене на експерименти. За тези места или уреди трябва също да се помисли, така че да са леснодостъпни.

Когато мястото за учене е подредено, всички учебници и книги се намират бързо. То трябва да е удобно за използване от вас, дори да не е перфектно. Разбира се, не може да очаквате, че някой друг ще ви го подреди (освен ако не сте под 10 г.) - вашето място за учене си зависи само от вас.

Морално ли е човек да бъде богат?

Много пъти в историята, богатите хора са били заклеймявани като зли и безсърдечни хора, които печелят от труда на други хора и се е предлагало богатството им да се отнеме и разпредели между по-бедните. Също така е прието схващането, че истински добрия и скромен човек би трябвало да е беден. Има ли нещо нередно в това някой да е богат?

В едно общество е напълно естествено да има богати и бедни хора, защото всеки човек е различен, има различни умения и следователно - може да печели различно. Разбира се, човек трябва и да е трудолюбив и да може да спестява, за да може въобще да събере някакво богатство. Ако пък го е получил в наследство, то би трябвало да се научи как да го ползва разумно. Така че, само по себе си трупането на богатство не е неморално.

Ако самото богатство не е проблем, тогава проблемът в богатите хора ли е? Патриархът Авраам е бил много богат, но в същото време и праведен човек. В романа си "Никълъс Никълби", Чарлс Дикенс описва богатия Ралф Никълби, който използва богатството си, за да върши зли дела, не обичайки и не помагайки на никой, дори и на най-близките си. Също така, той описва и братята Нед и Чарлс - едни по-различни богати хора, които помагат на близките си, а и на непознати онеправдани хора. Изглежда, че ако човек почне да събира пари по нечестен начин, то той би продължил да бъде нечестен и когато забогатее и обратното: ако е забогатял честно и търпеливо, то той ще използва парите си, помагайки на повече хора.

Андрю Карнеги е известен бизнесмен живял в края на 19 век и началото на 20 век. Роден е в Шотландия, но по време на икономическа криза семейството му се премества в Щатите. Там Карнеги започва работа, за да помага за издръжката на семейството си. По-късно, той спечелва огромно количество пари в стоманената индустрия, защото използва по-евтин начин за произвеждане на стомана, която продава с ниска надценка, печелейки много клиенти. Голяма част от парите, които печели, той дава за строежа на учебни сгради като библиотеки и университети. Според мен, Андрю Карнеги е един пример за успешен бизнесмен.

Много хора смятат, че богатите са лоши и непочтени, но такова обобщение е неправилно. Всъщност, богатството не определя дали някой е добър или лош - то е само средство, с което човек може да покаже какъв е.

Мисловни карти

Мисловните карти (mind maps) предоставят лесен и удобен начин за организиране на информация. Те се правят бързо, четими са (разбира се, зависи от почерка на този, които ги е писал) и са удобни за измисляне на идеи (brainstorming).

Някои от предимствата на мисловните карти пред други техники за организиране на информация са:

• Може да организирате идеите си по различни начини;
• Може да видите връзките между идеите си и да направите нови връзки;
• Материалът се запомня по-лесно, тъй като използвате и визуалната си памет;
• Може да добавяте нови идеи навсякъде (за разлика от един списък от точки, където е малко трудно да се добави нова информация към някоя точка).

Как се правят

Когато се прави мисловна карта обикновено се започва като се написва главната идея (тема) в центъра. Най-често всяка идея се огражда с овалче или друга фигура. След това, към главната идея се добавят под-идеи, които се свързват към главната тема с линии. Постепенно се добавят нови идеи, които се свързват с някои от предишните идеи. Не се притеснявайте ако не можете да измислите всички идеи веднага, защото при мисловните карти винаги може да добавите нова идея на всяко ниво като я свържете подходящо към предишните. Ако искате може да ползвате картинки освен текст, за да направите картата по-интересна (и запомняща се).

Картите могат да се правят на лист хартия или на компютър. Има много безплатни програми за целта, които позволяват малко по-лесно изтриване, разместване и реорганизиране на идеите. Картинката в тази статия е правена с онлайн програмата MindMup.

За какво се ползват

Мисловните карти са един доста удобен инструмент за водене на бележки. Като главна идея слагате или заглавието (на книга, урок по история, интересна лекция и много други), или няколко ключови думи, от които се разбира за какво става въпрос. Когато срещнете някоя идея, просто я записвате с няколко думи и се приготвяте за следващата (ако е по време на лекция, бързото писане ще ви е от полза). След като въведете всички бележки, можете да използвате готовата карта за да преразкажете урока, да напишете съчинение или просто за да си припомните основните точки от урока по-късно.

Бележки на тема "Венеция"

Въпреки че се използват главно за водене на бележки, мисловните карти могат да се ползват успешно и за създаване на общ план за есе, статия или дори книга. Когато правите такъв тип карта е добре да записвате и най-простичките си идеи, защото те могат да доведат до някоя по-добра идея, а нищо не ви струва да ги зачеркнете, ако нищо не произлезе от тях.

Мисловните карти също се използват и за генериране на идеи (понякога и от групи). В такъв случай е добре да записвате всички идеи, които ви идват наум. Така ще съберете много идеи, разширяващи началната, с надежда че някоя от тях ще помогне за решаване на проблема.

А сега не ми остава нищо друго, освен да ви предложа да опитате да си направите мисловна карта по време на следващия ви урок или докато четете следващата си книга.

Леонардо да Винчи

Леонардо да Винчи е една от великите личности живели по времето на Ренесанса. Въпреки че е известен предимно като художник и изобретател, той се е интересувал от всякакви теми – от анатомия до машиностроене. Той е много добър пример за т. нар. ренесансов човек – човек, който се интересува от много теми и се развива в много области. Най-известната му творба е картината "Мона Лиза", на която посветил няколко години от живота си.

Леонардо е роден в градчето Винчи през 1452 г. при не много известни обстоятелства. Баща му, Сер Пиеро, е бил местен нотариус и е имал 11 деца. Леонардо бил обучаван от баща си, който забелязал творческия му талант от доста ранна възраст. На 12 години Леонардо започва да учи при известния художник Андреа дел Веронико, след като семейството му се премества във Флоренция. След известно време на Леонардо е възложено да дорисува част от картина, задача, която той извършва толкова добре, че учителят му казва че "никога повече няма да докосва четката". По-късно му е възложена задача от богатото семейство на Медичите. Той не успява да я завърши навреме, защото иска да я направи перфектно, и задачата е дадена на друг.

През 1482 г. Леонардо да Винчи е изпратен в Милано и остава там. По онова време в Милано инженерната мисъл била на почит и затова Леонардо започва да учи и експериментира. Същевременно той пише писмо на тамошния патрон (спонсор) на художници, инженери и поети, Лудовико Моро, че би желал да предложи услугите си за разработването на военна техника. Скоро е поканен да стане част от инженерите под покровителството на Моро и започва да прави чертежи на машини за него, от които само няколко биват реализирани. Освен чертежите, през този период създава и някои от най-известните си картини като "Тайната вечеря" и "Дамата с хермелина". Въпреки успеха си, Леонардо скоро трябва да напусне Милано, защото градът е нападнат и превзет от французите.

"Тайната вечеря"

След няколко години Леонардо е поканен обратно в Милано от Шарл д'Амброаз, френският наместник. Там той се занимава с анатомия и рисуване, и е известен като голям майстор художник. Скоро след това швейцарците превземат Милано отново, а Леонардо отива в Рим, където рисува най-великата си творба "Мона Лиза". Когато я завършва патронът му умира и Леонардо остава без издръжка.

Тогава е поканен от френския крал Франсоа I във Франция, където е почитан като велик художник и изобретател. Живее около три години в имението Кло Люсе като продължава да работи дори с парализирана дясна ръка. Умира през 1519 г.

Летяща машина,
предложена от Леонардо

През целия си живот Леонардо е изписал огромно количество работни тетрадки. Те са изпълнени със скици на картини (някои незавършени), разнообразни изобретения, множество бележки на всякакви теми и чертежи около тях, с които илюстрирал мисълта си. Повечето от бележките му са написани огледално, може би, за да скрие съдържанието им от чужди лица. Тези тетрадки са пълни с практични и не дотам практични изобретения като танкове, музикални инструменти, парашути и летящи машини.

Леонардо да Винчи бил един велик учен и художник. Той е имал знаменити идеи, но не ги е предал на никой (тетрадките му не са били предназначени за публикуване). Ако беше предал знанията си на други, може би част от идеите му щяха да бъдат реализирани още преди пет века.

Организирай и владей

Ако не организирате времето си, то най-вероятно ще се чувствате изморени или ще сте заети до "късна доба".  Също така, ако не планирате как да използвате времето, което имате, е доста вероятно да си го загубите в странични занимания. Времето е най-ценния ви ресурс, защото е невъзвръщаемо. Така че, не е добра идея да се пилее и губи.

Формата

За да организирате времето си, ви трябва форма за записване на задачи. Най-простичкият вариант е да съставите списък със задачи (може да добавите кутийки за означаване, че дадена задача е изпълнена). Друг тип е почасовото разпределение, което представлява списък от задачи с начален и краен час. Ако за една задача се забавите, то ще трябва да компенсирате загубата свършвайки друга задача по-бързо. Има и кръстоска между двата типа: списък със задачи и времето за изпълнението им. За разлика от почасовото разпределение, при него задачите могат да се разместват.

Изборът на форма зависи от това дали знаете приблизително колко време ще отнеме една задача, и от това дали трябва да можете да размествате задачите си. Препоръчително е да не може да ги размествате, а да правите най-трудните в началото, но понякога това може да се окаже невъзможно. Ще е добре ако определяте време за всяка задача, особено ако се разсейвате често. Независимо от това коя форма сте избрали, винаги е по-добре ако първо свършите задачите си, а после правите всичко останало (знам.. винаги може да се случи нещо неочаквано и мистериозно).

След като имате форма за организиране на времето, остава най-лесната част: да се измислят задачите. Една задача може да представлява всяко изпълнимо действие: работа, излизане в парка, учене по предмет, разговор с приятел, игра... Ако дадена задача отнема твърде много време, то трябва да се запитате "Важна ли е тази задача?" и "Трябва ли й толкова много време?"; ако е маловажна или може да се скъси, то просто ще трябва да я направите по-бързо ако имате други по-важни задачи.

Запушване на дупките

Без значение каква е формата, която ползвате (аз ползвам две, но и за мен се отнася), винаги има разни "дупки" за запълване. "Дупките" са дейности, през които времето просто "си изтича". Най-често срещани "дупки" са игрите и чатенето, но може за вас такива да са и други действия (телевизия, социални мрежи и други). За да се запушат тези "дупки", трябва да се планира време и за тях (което постепенно се намалява).

На практика

Формата може да съществува в два варианта: хартиен и електронен.

Хартиеният вариант е винаги подръка и в него може лесно да се впише нова задача с химикал или молив. Можете да си направите форма от всеки бял лист, а има и бележници органайзери, които също вършат добра работа.

Електронният вариант е лесен за пренасяне, дублиране и споделяне. Също така, може да си включите аларма, която да ви предупреди за някоя важна задача. Винаги може да го принтирате, превръщайки го в хартиен вариант. Електронният вариант е удобен ако имате смартфон или друго мобилно устройство.

Друга добра идея за организиране на задачите е вечер да си записвате трите най-важни задачи за следващия ден. По този начин няма никакъв шанс да ги изпуснете.

Ако искате да сте организирани и да можете да свършите повече работа, опитайте се да приложите някоя техника за разпределяне на времето поне за около месец. Резултатите сигурно ще ви изненадат.

“Душата на ленивия желае и няма,
А душата на трудолюбивите ще се насити.„ 

Притчи 13:4