Възгледи за историята

Съществуват различни възгледи за това какво представлява човешката история и как тя се развива. Някои от основните възгледи са:

• Цикличен - историята няма начало и край, а се повтаря циклично. Обикновено този възглед е в следствие от вярването, че има прераждане и че човек трябва да се самоусъвършенства, за да се прероди на по-високо ниво. Според цикличния възглед, човешката история няма смисъл и цел. (Индуизъм, Будизъм, Ню Ейдж)

• Екзистенциален - истинско е само това, което се случва тук и сега. Човек прави каквото му се иска и така осмисля съществуването си. Според този възглед историята няма смисъл.

• Еволюционен - историята няма начало и край, еволюцията "просто се случва". Теорията на еволюцията се основава на вярването, че случайни сили могат да създадат подобрения в животните, човека или в света. Според този възглед, постепенно само "най-пригодените" хора ще оцеляват, което ще доведе до "подобряване" на човечеството.

• Марксистки - според този възглед работническата класа (пролетариат) трябва по революционен път да завземе властта и постепенно да установи съвършено общество (комунистическо), в което няма класи и управляващи. Историята показва, че опитите за установяване на такова общество винаги са се проваляли - вместо "царство на свободата" се стигало до пълна диктатура, потъпкваща човешките свободи.

• Библейски - историята има начало (сътворението), кулминация (живота, смъртта и възкресението на Исус Христос) и край (Божият съд). Тя се ръководи от Бога Създател и има смисъл и цел. Според този възглед, все повече хора се променят (под действието на Бог) и това довежда до истински прогрес в обществото.

Това, което човек вярва за историята влияе на това, което той прави в живота си. Например, ако вярва, че живота е един безкраен цикъл от прераждания, то той не би помогнал на нуждаещ се човек, смятайки че е заслужил съдбата си заради предишния си живот. Или ако вярва, че всичко е случайно и че само най-силните оцеляват, то той няма да иска да запази живота на болни възрастни хора.

По идея от Tapestry of Grace (учебна програма по история, археология, философия, география, литература)

И мъжки да защитават земята си

"И мъжки да защитават земята си" е исторически роман от Слав Г. Караславов. В него се разказва за Сръбско-българската война (2-16 ноември 1885г.), избухнала два месеца след Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Книгата проследява войната през погледа на няколко капитани, подпоручици и обикновени войници.

"На нож" от Ярослав Вешин

Романът започва с описание на първите битки на позициите при Цветков Гроб, Трън и Врабча. Целта на българските дружини по западната граница била да задържат настъпващите сърби докато цялата българска войска се премести, тъй като по това време България очаквала нападение от Турция на изток. След тридневни битки и постоянно отстъпление, западните дружини, заедно с останалите, пристигащи от цялата страна, се събират в Сливница. Разказът за войната кулминира в няколкодневната битка за тази позиция, където българските войници обръщат хода на войната и започват да гонят неканената войска чак до Пирот. Там се подписва мирно споразумение, което слага край на войната.

Главните позиции, около които се развива историята са Цветков Гроб, Трън, Врабча, Брезник и, разбира се, Сливница. За всяко от тези места, авторът разказва за битката, стратегията и как (според него) са се чувствали обикновените войници. Разбираме за разочарованието, гнева и отчаянието при всички загуби преди Сливница и за възроденият дух на войската след първите й победи. Но дори и победите не могат да заличат огромния брой жертви.

Авторът пише за израстването на младата българска армия, която по това време имала предимно капитани (никога невлизали в бой), тъй като по-висшите чинове били изтеглени от руския император веднага след Съединението. Той описва тежките условия, липсата на храна и оръжие за всички, недостига на лекари и изобилието от тежки и дълги преходи. Но въпреки лишенията, доброволци се стичали отвсякъде, за да защитават мъжки земята си.

За да направи историята си интересна, Слав Г. Караславов я разказва от няколко различни гледни точки. Една от тях е на Ангел Стоичков – глава на обикновено селско семейство, който заминава за фронта заедно с трима от синовете си. През цялото време докато копае окопи и се грижи за ранените, той се тревожи и мисли за своите синове. От тях само един остава жив. В книгата се виждат и гледните точки на някои от капитаните, които трябва да взимат бързи и рисковани решения.

Както във всеки друг исторически роман, не всичко в тази книга е доказан факт. Най-голямо впечатление прави негативното отношение на автора към княз Александър Батенберг, въпреки че повечето български историци имат добро мнение за този монарх.

В "И мъжки да защитават земята си" се описва изключителния подвиг на българските войници по време на Сръбско-българската война. Никой не е очаквал, че е възможно една неопитна армия с "нищожни" сили да се съпротиви и надделее над по-многобройната и добре подготвена сръбска армия. Победата ни в тази война още веднъж доказва, че когато хората имат правилна кауза, те са по-смели да я защитят.

Подреждане на мястото за учене

Човек може да учи навсякъде и по всяко време, но когато е вкъщи е удобно ако си има точно определени места за учене. Най-често на тези места има книги, учебни пособия, материали за рисуване и музикални инструменти. Разбира се, за по-малките деца мястото за учене обикновено съвпада с къта за игра, но колкото по-самостоятелно започнем да учим, толкова повече ще имаме нужда от едно подредено работно място.

Когато човек си подрежда такова място, той би трябвало да мисли за това как то да му е удобно и същевременно да изглежда добре. Например, на някой може да му е лесно ако всичките му учебници са на един куп на масата, но е по-добре ако ги подреди на етажерка, която стои близо до нея. По този начин, книгите ще се виждат и достигат по-бързо.

При нареждане на етажерка обикновено книгите се групират по категории: енциклопедии, атласи, история, география, математика и т.н. Книгите в дадена категория се подреждат по големина и се оставят на купчинки вертикално или хоризонтално, в зависимост от наличното място. Ако имате повече етажерки, може да разделите наличните книги на такива, които ползвате често и такива, които ползвате по-рядко или пак на категории. Освен книги на етажерката може да има и много други неща, като тетрадки, дискове, проекти, глина, електронни елементи, платки и разни дреболии. Може да си имате папка или кутия за "хвърчащи" листове, които просто не знаете къде да сложите и правят всичко да изглежда разхвърляно.

Ако имате възможност да ползвате две маси, може едната да ползвате за компютър (принтер, скенер), а другата - за маса за писане. Така няма да се разсейвате да гледате монитора докато учите и пишете. Същото така, ако в стаята ви има легло, то е по-добре да не седите на него докато учите, тъй като може да се почувствате леко заспали, което не е добра идея ако трябва да се концентрирате.


На стената може да сложите бяла или коркова дъска, на която да си записвате задачите за деня или да сложите календар. Също така, може да сложите карти на България и на света - много са удобни при четенето на исторически романи или за географски експедиции.

В стаята ви може да има спортни уреди, музикални инструменти и специализирани места за рисуване или правене на експерименти. За тези места или уреди трябва също да се помисли, така че да са леснодостъпни.

Когато мястото за учене е подредено, всички учебници и книги се намират бързо. То трябва да е удобно за използване от вас, дори да не е перфектно. Разбира се, не може да очаквате, че някой друг ще ви го подреди (освен ако не сте под 10 г.) - вашето място за учене си зависи само от вас.