Ян Хус

Ян Хус е чешки проповедник и преподавател, който критикува някои неправилни учения на Католическата църква. Той е повлиян от ученията на английския реформатор Джон Уиклиф.

Ян Хус е роден около 1369 г. в малко селце в Бохемия (в днешна Чехия) в семейство на фермери.  Въпреки финансовите трудности на семейството му, той завършва университета в Прага като теолог и преподава там няколко години. След това е ръкоположен за свещеник в малко чешко селце.

През 1378 г. започва папската схизма. Това бил период от време, през който имало повече от един Папа (в случая трима). Този период продължил чак до 1414 г.

Малко след като е ръкоположен, Ян Хус започва да проповядва против някои от практиките на Католическата църква, като индулгенциите и корупцията в Католическата църква. Заради тези негови учения по-късно е обявен за еретик. Дотолкова не харесва папата и Католическата църква, че дори предлага да има независима национална чешка църква.

Ян започва реформаторско движение в Чехия, като превежда Библията от латински на чешки, по подобие на Джон Уиклиф, който я превежда от латински на английски, с цел посланието й да достигне до неговите сънародници. Освен това, превежда някои от книгите на Уиклиф. Той продължава да става все по-популярен, а последователите му почнали да бъдат наричани хусити.

В това време, през 1413 г., е свикан Констанцкия събор, за да се обсъдят въпросите за организацията в църквата. Този събор решава да бъдат отстранени двама от папите, а третият напуска по свое желание. Тогава е избран нов Папа, Августин V, а съборът се заема с някои от останалите текущи проблеми. Тогава е извикан Ян Хус. След като пристига на събора, той е обвинен в ерес и изгорен на клада (обикновено това било наказанието за еретиците по онова време).

Докато се качва на кладата, той пророкува, че сто години след смъртта му щяло да има друг реформатор, който нямало да бъде спрян. Така и се случило, 100 години след смъртта му, на 31 октомври 1517 г., Мартин Лутер забива своя списък от 95 тезиса против неправилни практики в Църквата, започвайки нейната Реформация.

Ян Хус е един смел реформатор, който живее преди Реформацията. Той дава живота си за това, в което вярва (нещо, което въобще не е лесно). Въпреки че му е предложено да остане жив ако заяви, че не вярва в това, което проповядва, той предпочита да умре, но да запази вярата си в Христос.

Професия „ученик“

Много хора не обичат професиите си, а просто „ходят на работа“, за да имат някакви доходи. Това че ходят на работа не ги прави по-щастливи или по-удовлетворени. Напротив, прави ги по-ядосани, по-отпаднали и по-незаинтересовани.

Много ученици не обичат да учат, а ходят на училище или по задължение, или за да се видят с познатите си, или за да слушат преподавания материал. Също така, за много ученици ходенето на училище е просто начин за прекарване на времето. Всъщност такива ученици мразят своята „професия“ – ученето. Те, както много възрастни, не са удовлетворени от своята професия, без значение дали тя е миене на подове, свързване на кабели, писане на доклади или учене. Те се правят че учат, защото това се очаква от тях, но реално си губят времето и се научават да минават между капките и да не са особено отговорни.

За да бъде добър във работата си, човек трябва да я обича и да учи за нея постоянно.
Аз не ходя на училище, но обичам да уча. Според някои образователни експерти, не съм ученик щом не посещавам учебно заведение, но по-правилната дефиниция за ученик би трябвало да е „човек, който учи“.

Според мен, всеки ученик трябва да иска да учи, за да научи нещо добре. А за да иска да учи, той трябва да е мотивиран и да знае защо го прави. Например, за да направя компютърен модел на движещ се обект, аз трябва да знам формулите за разстояние, моментна скорост, ускорение и триене, а за да ги разбера трябва да науча основните физични закони за движение. Нямам предвид, че винаги бих учил теорията само когато ми потрябва, а че е по-лесно да се научи нещо когато човек е мотивиран да го направи. Обикновено е по-добре даден предмет да се изучава систематично, но процеса е много по-лесен когато е съпроводен от практически проекти и изследвания. Бихме могли да разширим нашата дефиницията за ученик до „човек, който учи, защото иска да знае“.

Освен да иска да знае, всеки ученик трябва да „търси“ знанието. Вместо да очаква всички знания да му бъдат давани наготово, той трябва да придобие умението да чете, да се интересува, да пита, да търси информация и да я анализира (да мисли). В този процес може да участва и учител – „човек, който обучава, насърчава, поправя и дава идеи“, но основната отговорност и работа си остават за ученика.

Задаването на въпроси е едно от основните умения за учене, тъй като, „търсенето на знание“ или самообразованието е базирано главно на любопитството, което всяко дете има. Така че, за да може един човек да се самообразова, той не трябва да използва методи за обучение, които не подтикват към любознателност и любопитство. Можем да разширим дефиницията за ученик до „човек, който учи, защото иска да знае, като ползва подходящи методи за образование“.

Като част от моето самообучение, започвам да си водя този блог. Смятам да пиша по различни теми от области като: история, лични финанси, образование, техники за учене, програмиране, и много други, които ще се появят междувременно.